— Чуй ме внимателно: Калина Вълкова няма да я оставим да я тъпчат. А ти, след като си нароила толкова деца, сама ще се грижиш за тях. Моята снаха не ти е слугиня и няма да ти помага повече. Дори котките си гледат малките, а ти си стоварила всичко върху най-голямото си дете. Тя достатъчно ти е вършила работа, време е да спреш — отсече строго възрастната жена, обърната към силно гримираната фигура, спряла на прага.
Тези думи, отправени от свекървата към майка ѝ, Калина Вълкова помни ясно и до днес. Жената прие снаха си като родна дъщеря и без колебание застана в нейна защита. Ако не беше нейната житейска мъдрост и твърдост, най-вероятно момичето и до ден днешен щеше да бъде затворено у дома като вечна детегледачка на по-малките.
Калина беше първородната дъщеря на Донка Огнянова — жена, която през целия си живот отчаяно се стремеше да уреди личното си щастие. Първият ѝ опит завърши с провал.
Случаен моряк, дошъл отдалеч, я остави бременна и изчезна към други брегове. Повече никога не се появи в полезрението на Донка. Въпреки това следата му остана завинаги — едно дете.
Донка кръсти момиченцето Калина и с горчивина призна пред себе си, че дъщеря ѝ е одрала кожата на баща си. Същите светли очи, руса коса и закръглено личице. Само дотам стигаше приликата.
По характер Калина беше съвсем различна — сериозна, подредена и отговорна не по години. Детството ѝ приключи твърде рано. Донка, нейната майка, без притеснение оставяше момичето само у дома през нощта. След работа, привечер, тя се приготвяше и тръгваше към близкото кафене или клуб, където прекарваше часовете си в очакване на поредния кандидат за сърцето ѝ.
На Калина често се налагаше да вечеря с парче сух хляб и чаша вода. Тригодишното дете нямаше как да си сготви, затова ядеше онова, което случайно се намираше под ръка.
Съседите не подозираха, че момиченцето гладува. Донка не беше виждана пияна, имаше работа и държеше на външния си вид. А и какво лошо имаше в това една млада самотна майка да търси своето щастие? Колко жени като нея мечтаеха за любов, за стабилен дом и за нечие сигурно рамо?
Вторият ѝ опит да свърже живота си с мъж също завърши безуспешно. Донка отново забременя. Бащата се оказа уличен художник, който изкарваше прехраната си с продажба на картини по площадите.
Този живописец поживя известно време в дома на добродушната жена. Но щом разбра, че тя очаква дете, призна, че вече има съпруга и няма намерение да напуска семейството си.
Така на бял свят се появи Пенка Валентинова — по-малката сестричка на Калина. Всички грижи почти изцяло паднаха върху плещите на шестгодишното момиче. Тя се научи да храни бебето с шише и да сменя пелени, сякаш това беше нещо съвсем естествено.
Пенка беше неотлъчно привързана към по-голямата си сестра. Възприемаше я като майка и я следваше навсякъде, неотстъпно и доверчиво.
Скоро обаче в семейството се появи и трето дете. Кръстиха го Дарина Витошки. Донка никога не говореше за бащата на момичето. Единственото, което споменаваше, беше, че дъщеря ѝ прилича напълно на него — същата набита фигура и плътно телосложение.
Грижите около Дарина отново се стовариха върху Донка и най-вече върху Калина. Пенка не можеше да помага — тя самата беше едва на три години.
Едва тогава околните започнаха да забелязват, че Калина изглежда изтощена. Тя рядко играеше с децата навън, често отсъстваше от училище и беше прекалено сериозна за възрастта си. Учителите и някои състрадателни съседи се обезпокоиха и подадоха сигнал.
В дома дойдоха представители на социалните служби. Те обаче не откриха нищо нередно. Момичетата бяха чисти и сресани, в хладилника имаше скромни продукти, а на печката къкреше тенджера със супа.
Служителите попитаха децата дали се страхуват от майка си и дали тя ги наранява. След като получиха отрицателни отговори, си тръгнаха.
Животът продължи по старому. Но посещението силно изплаши Калина. Тя стана още по-внимателна — към сестрите си, към реда в дома, към всяка дреболия, която можеше да предизвика нова проверка.
Учителите бяха наясно с положението, в което живееше ученичката. Съжалението им се изразяваше в тройки по всички предмети, с надеждата, че след завършването си тя ще усвои някаква професия и ще успее да напусне бащиния дом.
А Донка Огнянова не се отказваше от мечтата си за лично щастие. Тя продължаваше да излиза с мъже, харчеше по-голямата част от заплатата си за дрехи и козметика, а към Калина се отнасяше като към домашна помощница.
Преди всяка поредна среща ѝ нареждаше да почисти, да изглади детските дрехи и да сготви. Никога не се интересуваше как върви училището, дали уроците са научени или дали някой обижда дъщеря ѝ навън.
А задълженията на Калина ставаха все повече. Пенка Валентинова тръгна на училище и сега върху плещите на по-голямата сестра падна и задачата да я учи да пише букви, да срича и да се справя с първите си уроци, което подготвяше почвата за следващите събития в живота им.
