Взех телефона в ръце и без много колебание въведох в търсачката: „адвокат по разводи“. Екранът веднага се напълни с десетки кантори. Започнах да чета отзиви, да сравнявам, да търся кой има опит точно с имуществени спорове и подялба на жилища.
Погледът ми се спря на една жена. Шейсетгодишна, с трийсет и седем години практика и цяла стена от благодарствени писма. Хората пишеха: „Помогна ми да си върна апартамента“, „Възстанови справедливостта“, „Изключителен професионалист“. Не се колебах дълго.
Натиснах бутона за записване на час. Попълних полетата – име, телефон, кратко описание на случая. Написах само най-необходимото: „Развод. Подялба на имущество. Консултация.“ Изпратих формуляра и оставих телефона настрана.
Легнах по гръб на леглото и се загледах в тавана. От другата страна на вратата долитаха гласове – Антон Живков и Венета Ангелова отново бяха заедно в кухнята.
За какво ли говореха? Пак ли разнищваха мен – странното ми мълчание, хладината, която усещаха напоследък?
Нека обсъждат. Съвсем скоро щяха да имат далеч по-сериозна тема за разговор.
Тодорка Александрова, адвокат
На следващата сутрин получих отговор. Кратък и ясен: „Записала съм ви за сряда, 16:00 ч. Адресът е приложен. Моля, носете лична карта, удостоверение за граждански брак и документи за имота, ако разполагате с тях.“
Сряда. След два дни.
Антон излезе за работа, а аз останах вкъщи – взех си почивен ден. Извадих всички папки и чекмеджета, в които през годините бях трупала документи.
Удостоверението за брак – с избелял червен кориц, леко протрито по ъглите. Деветнайсет години. Аз в бяла рокля, той в костюм. Усмивките ни тогава изглеждаха обещание за вечност.
„Не знам защо я търпя.“
Направих снимки на документа. После и на нотариалните актове за апартамента. Качих всичко в облачно хранилище. Записах копия и на флашка – за всеки случай.
Сряда дойде по-бързо, отколкото очаквах. Казах на Антон, че ще изляза с приятелка.
Той само кимна, без да откъсва поглед от телефона си.
— Кога ще се прибереш?
— Вечерта.
— Добре.
Не попита коя приятелка. Нито къде ще ходя. Явно нямаше значение.
Кантората се намираше в обикновен жилищен блок. Трети етаж. На вратата – табелка: „Семейноправни консултации“. Позвъних.
Отвори жена в строг костюм. Сивата ѝ коса беше прибрана на кок, а погледът – уморен, но пронизващ.
— Жулиета Родопска?
— Да.
— Заповядайте. Аз съм Тодорка Александрова.
Малък кабинет. Бюро, два фотьойла, шкаф с папки. Прозорецът гледаше към вътрешен двор. Въздухът миришеше на кафе и хартия.
— Седнете. Разкажете ми.
Разказах накратко. За това как се върнах за забравения чадър. Как чух разговора. Как съпругът ми и сестра му се подиграваха – че съм напълняла, че все мрънкам, че не знаел защо ме търпи.
Тодорка Александрова слушаше мълчаливо. Не ме прекъсваше. Само си водеше бележки.
— От колко време сте женени?
— Деветнайсет години.
— Деца?
— Един син. На двадесет и шест. Живее отделно.
— Апартаментът?
— На името на съпруга ми е. Купен по време на брака, преди дванайсет години.
— Значи по закон половината е ваша. Имате ли спестявания?
— Да.
— Приблизителна сума?
Казах ѝ.
— Открийте си лична сметка. В друг клон. Но засега не пипайте общата – могат да ви обвинят, че укривате средства. Само документирайте текущото състояние. Извадете извлечения. Снимайте ги. Запазете ги.
Говореше спокойно, делово, без излишни емоции.
— Направете копия на всички документи – брак, собственост, банкови извлечения. Скрийте ги на сигурно място. При приятелка, например.
— Защо?
— За да не може да ги унищожи, ако се усети. Когато става дума за пари, хората стават отмъстителни.
После ме погледна право в очите.
— И бъдете готова да подадете всичко внезапно.
— Внезапно?
— Да. Изненадата е вашето най-силно оръжие. Докато е в шок, вие ще действате хладнокръвно.
— А ако започне да моли?
— Не се поддавайте. Ако сте взели решение – вървете докрай. Колебанието съсипва всичко. Щом усети слабост, ще я използва.
Тя плъзна към мен лист хартия.
— Това е списъкът с необходимите документи. Тук е и телефонът ми. Когато сте готова, обадете се. Ще подготвим молбата и оттам нататък всичко ще върви по установения ред, а вие ще сте подготвена за следващата решаваща стъпка.
