„Моята майка е законът“ — отсече мъжът. Реакцията на съпругата му смая цялата фамилия.
Галина Яворова постави последното блюдо върху масата и избърса дланите си в престилката. Роднините вече се бяха настанили около празничната трапеза. На почетното място седеше свекървата — Стефка Соколова, която приемаше поздравления за своя седемдесети юбилей с достолепен вид.
— Гале, къде са салфетките? — провикна се от хола Веселин Огнянов. — Мама казва, че е невъзпитано да се сервира без тях.
— Веднага ги нося — отвърна тя спокойно.
Галина извади от шкафа дантелените салфетки — подарък от свекървата преди пет години. Тогава Стефка Соколова беше добавила с назидателен тон: „Поне това научи — как се подрежда маса като хората.“
— Е, така вече става — огледа критично трапезата свекървата. — Гале, нали помниш, че аз пържено не ям? Лекарят ми го забрани.
— Приготвила съм задушено пиле и зеленчуци.
— Малко ми изглежда. За седем души няма да стигне.
Веселин се прокашля.
— Мамо, хайде да сядаме. Галя се постара доста.
— Разбира се, старала се е. Както обикновено — наполовина — отвърна Стефка с лека усмивка.
Галина седна и си наля компот. Пръстите ѝ трепереха от напрежение, но тя мълчеше. Както винаги.
— Йоана, кога ще правите новодомското тържество? — обърна се свекървата към дъщеря си. — Веселин каза, че вече сте получили апартамента.
— Мислим за следващия месец — отговори Йоана Ангелова. — Само още не сме решили къде.
— У нас е най-добре — включи се Веселин. — Просторно е, а мама ще помогне с организацията.
— А ако е в ресторант? — предпазливо предложи Галина. — Така никой няма да се измори.
Устните на Стефка Соколова се свиха в тънка линия.
— В ресторант? Там са само чужди хора. Семейните празници се правят вкъщи. Нали, Веселине?
— Е, да… по-уютно е у дома — кимна той.
— И кой ще готви? — попита Галина, без да вдига поглед.
— Както винаги — заедно. Аз ще казвам как, ти ще изпълняваш.
Галина се задави леко.
— Ще казваш?
— Какво странно има? Имам повече опит. А и Веселин все повтаря, че моите съвети са най-разумните — намеси се свекървата.
Веселин потвърди с кимване, докато си режеше торта.
— Мама знае най-добре как трябва да стават нещата. Златни ръце има и трезва мисъл.
— А аз какво имам? — тихо попита Галина.
— И при теб всичко е наред. Просто мама е по-опитна.
Стефка Соколова погали ръката на сина си с доволна усмивка.
— Веселин е умно момче. Винаги слуша майка си. И така трябва.
— Естествено — добави той. — Защо да измислям наново, след като мама знае всичко?
Галина остави вилицата. Гърлото ѝ пресъхна.
— Значи всички решения ги взема Стефка Соколова?
— Не всички — засмя се Веселин. — Само важните. За дреболиите можеш да решаваш ти.
— Какви дреболии?
— Ами… какво да сготвиш за закуска или какви чорапи да си купя.
— А по-сериозните покупки?
— Тях ги обсъждам с мама. Тя има усет към парите.
Галина погледна първо съпруга си, после свекървата. Последната кимна удовлетворено.
— Точно така, сине. Жените не разбират от финанси. Те се водят от чувства.
— Почакай — изправи се Галина. — Значи аз съм „жена“, а Стефка Соколова каква е?
— Мама е друго — отвърна Веселин. — Тя ме е отгледала, образовала. Тя знае от какво имам нужда.
— А аз живея с теб тридесет години — това не е ли достатъчно, за да знам какво ти трябва?
Веселин повдигна рамене.
— Гале, защо се палиш? Мама иска само добро.
— За кого добро? — настоя тя.
— За всички. За семейството.
Галина обходи с поглед масата. Всички мълчаха и гледаха в чиниите си. Единствено свекървата седеше неподвижна, със спокоен израз.
— Веселине — каза Галина бавно и отчетливо. — Отговори ми честно. Кой е главният в нашия дом?
Веселин остави прибора, погледна майка си, а тя едва забележимо му даде знак с глава, след което той пое дъх, готов да произнесе решаващите думи.
