– Така ли е наистина? – извика бившият ѝ. – Предаде ли ме? Не можа ли да почакаш?
– Илиян, ти изобщо наред ли си? Разведохме се! Ти вече не си ми никой! Да не мислиш, че след развода ще стана монахиня? Или ще страдам до края на живота си? Дори съм забравила да мисля за теб. Айде, тръгвай си! Омръзна ми!
– Ще си тръгна – в гласа на Илиян прозвучаха обида, яд и дори нотки на заплаха, – но още ще съжаляваш за това! И то много скоро!
– Върви, върви – Ива отвори широко вратата, – и моля те, не се връщай повече!
Те се разведоха след почти пет години брак.
Причината за раздялата беше безрезервната или както навремето я наричаше Ива – „безотговорната“ любов на Илиян към родната му сестра Ясмина.
Но нека започнем отначало…
Ива се омъжи за Илиян, когато беше на 26.
Младата жена вече бе стъпила здраво на краката си: висше образование, добра работа с прилична заплата и тристайно жилище.
Илиян също имаше апартамент – едностаен. За разлика от Ива той го беше купил сам.
За нея това беше знак: момчето е сериозно, умее да печели пари и знае как да ги харчи разумно.
Самата тя няколко години се опитваше да събере пари за първата вноска, но не ѝ се получаваше особено добре.
Тристайният апартамент беше наследство за Ива от покойния ѝ баща. Точно преди сватбата.
Именно заради жилището майката на Ива не дойде на сватбата. Беше ядосана на дъщеря си, че не сподели наследството с по-малката сестра Калина.
– А защо трябва да го деля с нея? – недоумяваше Ива в отговор на майчините упреци. – Вие с татко не сте били женени, Калина я роди от втория ти мъж. Нека той ѝ осигури жилище тогава.
– Но вие сте сестри! – възмущаваше се майка ѝ. – Как можеш да бъдеш толкова алчна?
Същото говореха бабите им, самият втори баща и многобройните му роднини.
Но Ива остана непреклонна: татко остави апартамента на мен и значи той е мой. Забравете го!
И трябва да кажем, че съвестта изобщо не измъчваше Ива по този въпрос.
Тя беше напълно убедена в правотата си.
