На вратата се позвъни. Ива отиде да отвори. Отвори и онемя.
На прага стоеше Илиян – нейният бивш, с когото се беше развела преди две години.
В ръцете си Илиян държеше разкошен букет хризантеми и бутилка шампанско.
– Здравей, любима! – възкликна той въодушевено, – аз съм!
– Виждам, – Ива се намръщи, – защо си дошъл?
– Може би първо ще ме пуснеш вътре? – тонът на неочаквания гост беше доброжелателен и някак загадъчен.
– Е, влизай.
Илиян влезе, падна на едно коляно, извади от вътрешния джоб розова кутийка и я подаде на Ива:
– Омъжи се за мен!
В първия момент Ива буквално зяпна от изненада.
След няколко секунди се съвзе и учудено попита:
– Сериозен ли си?
– Разбира се. Обичам те.
– Ами сестра ти? Нея я обичаш много повече.
– Ясмина се омъжи. Вече не трябва да се грижа за нея. Свободен съм.
– А ако тя се разведе? Пак ли ще тичаш да я гледаш?
– Надявам се всичко при нея да е наред. Е, ще кажеш ли „да“?
– Не.
– Защо?
– Най-малкото защото не те обичам.
– Само така ти изглежда. Добре си бяхме заедно – Илиян погледна Ива по съответния начин, – а ще стане още по-хубаво. Обещавам ти.
– Твоите обещания нищо не струват, – усмихна се кисело Ива, – а и минаха две години. Не допускаш ли мисълта, че вече не съм сама?
– Не си сама? С кого?
– Какво значение има? Имам мъж до себе си и смятам да се омъжа за него.
– Той вече направи ли ти предложение?
– Не е твоя работа.
– Ясно. Значи още не е направил, – доволен от своята „проницателност“, отбеляза Илиян, – и няма да направи, повярвай ми. Мъжете днес рядко бързат към гражданското с коя да е жена.
– Значи аз съм „коя да е“? – усмихна се Ива, – тогава защо изобщо дойде при мен?
– Недей така с думите ми. Освен това още не ми отговори. Ще кажеш ли „да“?
– Вече ти казах! Но както винаги ти не чу нищо. Върви си у дома, Илиян, скоро приятелят ми ще дойде. Ще стане неудобно.
