Семейството се подготвяше за отговори, за които не бяха сигурни, че искат да чуят.
Но планината не беше готова да съдейства.
Пукнатината беше широка едва петдесет сантиметра, спускаше се дълбоко в скалата и се издигаше високо нагоре.
Някои вярваха, че Александър Валентинов може би е опитал да слезе някъде наблизо — търсейки убежище или пряк път — и случайно е попаднал в капан заедно с Габриела Дърводелец.
Въпреки това Тодор Живков веднага забеляза несъответствия.
Раницата показваше съвсем малки повреди.
А на картата с молив беше отбелязано нещо ново, което не фигурираше на оригиналните копия, разглеждани през 2020 година.
„Това няма смисъл“, промърмори той.
„Ако Александър Валентинов е отбелязал това след като са се изгубили… защо?“
Повторното разследване бързо се превърна в лабиринт.
На следващата сутрин, спускайки се по-дълбоко в пукнатината, екипът откри нещо, което напълно промени случая.
На разсъмване спасителите започнаха своето спускане.
Пукнатината поглъщаше въжетата и светлината им.
Осем метра надолу откриха парче червен плат – част от якето на Александър Валентинов, но то не беше скъсано при падане.
Беше разкъсано така, сякаш нарочно е оставено там.
„Маркирал си е пътя“, каза Тодор Живков.
„Опитвал се е да бъде намерен.“
Три метра по-надолу лежеше друга аномалия: метална опаковка от храна с годност две години след изчезването им.
„Възможно ли е някой да е останал тук?“ промълви един техник.
„Или някой е намерил Александър Валентинов и Габриела Дърводелец“, отвърна Тодор Живков. „И не е казал нищо.“
Пукнатината скоро се разшири в неправилно пространство.
Там, под пластове прах, лежаха останките от импровизиран лагер: термо одеяло, празна консерва, парчета въже — и в един ъгъл, напоен с вода, още една тетрадка.
