— Какво да правим? — попита Анна. — Илиян вече трети ден живее при майка си. Не отговаря на обажданията ми. Струва ми се, че бракът ни е застрашен.
— Не се тревожи, — окуражително каза Стоян. — Ще поговоря с тях.
Вечерта в апартамента на Златка се събраха всички: тя самата, Пенка, Илиян, Анна и пристигналият Стоян. Атмосферата беше напрегната.
— Защо дойде? — недоволно попита Златка бившия си съпруг. — Сами ще се оправим с нашите проблеми.
— Съдейки по това, което Анна ми разказа, вие само ги създавате, — спокойно отвърна Стоян. — Златка, наистина ли смяташ за нормално да искаш от снаха си да продаде личната си кола, за да покрие дълговете на Пенка?
— И какво толкова? — избухна Златка. — Пенка е в беда! Трябва да си помагаме!
— А не мислиш ли първо да кажете истината? — Стоян се обърна към дъщеря си. — Пенка, разкажи на брат си за какво всъщност похарчи парите, които взе назаем.
Пенка пребледня:
— Какво имаш предвид?
— Говоря за твоята връзка с женен мъж. Че никакъв Павел не съществува. Че лъжеше и брат си, и майка си.
В стаята настъпи тишина. Илиян гледаше шокирано ту сестра си, ту майка си:
— Мамо, вярно ли е това?
Златка стисна устни:
— Стоян винаги обича да драматизира.
— Не шикалкавий, Златка! — строго каза Стоян. — Ти знаеше всичко и прикриваше дъщеря ни. А сега искаш от Анна жертви, за да оправиш ситуацията, която ти и Пенка сами сте създали.
Пенка изведнъж се разплака:
— Да! Вярно е! Срещах се с Атанас… Мислех си, че ще напусне жена си заради мен… Харчех пари по него, вземах назаем… А когато разбра колко съм задлъжняла просто спря да ми вдига телефона…
Илиян седеше като гръмнат:
— И ти мълча ли досега, мамо? Всичко знаеше и настояваше Анна да продаде колата?
— Защитавах интересите на семейството! — възкликна Златка. — Ти ми си синът! Не исках да страдаш заради сестра ти!
— А значи жена ми може? — тихо попита Илиян.
Анна гледаше мъжа си с надежда – сякаш най-после започваше да проглежда.
— И още нещо… — добави Стоян. — Анна говори с Росица. Оказва се дългът на Пенка е много по-малък отколкото казвахте.
— Излъгах за сумата… — призна през сълзи Пенка. — Срам ме беше да кажа истината…
— И още нещо… – продължи Анна – Росица каза, че Пенка вече е започнала да изплаща дълга сама вечер у дома с допълнителни клиенти.
Всички погледнаха към Пенка.
— Да… – кимна тя – Работя без почивен ден вече два месеца… Изплатила съм почти половината… Но мама каза че така ще стане твърде бавно и настояхме пак пред Анна за колата…
Илиян стана и отиде до прозореца; изглеждаше объркан и съсипан.
– Не мога да повярвам… – промълви той – Вие двете ме лъгахте… А аз едва не съсипах брака си…
Златка опита да хване ръката му; той я отблъсна леко.
– Илиян… Мислех само доброто ви…
– Не мамо… – поклати глава Илиян – Мислеше единствено за себе си… За това как изглеждат нещата… За собствения ти комфорт… А ние с Анна трябваше да плащаме цената…
Той се обърна към жена си:
– Прости ми Анна… Бях заслепен… Не видях очевидното…
Анна кимаше през сълзи.
Стоян прокашля гърло:
– Щом вече говорим открито имам предложение: Златка помниш ли вилата ни? Още е обща собственост между нас двамата… Предлагам я продадем и част от парите дадем на Пенка за покриване на дълга й…
Златка скочи възмутена:
– Никога! Бях решила вилата ще остане за Пенка!
– Именно затова! – кимна Стоян – Винаги мислиш само за Пенка… А Илиян? Той не ти ли е дете? Готова беше брака му да разрушиш само сестра му добре да бъде…
В стаята увисна тежко мълчание.
Пенка изведнъж изправи гръб:
– Тате благодаря но ще се справя сама! Вече уговорих разсрочка с Росица; имам постоянни клиенти у дома; след половин година ще изплатя всичко сама
