В този момент в кухнята влезе Златка.
— Е, какво решихте? — попита тя с такъв тон, сякаш отговорът можеше да бъде само един.
— Не, мамо, — каза Илиян, без да я поглежда. — Анна е права, това е нейната кола.
— Така ли? — гласът на Златка стана леден. — Значи така? Чужда жена е по-важна от родната майка и сестра?
— Анна не ми е чужда, мамо, — опита се да възрази Илиян.
— Илиянче, хайде да поговорим, — Златка хвана сина си под ръка и го изведе от кухнята.
Анна остана сама. След половин час напрегнати шепоти в хола Илиян се върна в кухнята. Лицето му изглеждаше измъчено.
— Анна, мисля, че трябва още веднъж да обсъдим всичко…
— Сериозно ли говориш? — не повярва на ушите си Анна. — Майка ти за половин час те убеди да промениш решението си?
— Не разбираш, на Пенка може да ѝ се струпат сериозни проблеми…
— А ние с теб няма ли да имаме проблеми, ако продам колата? — прекъсна го Анна. — Как ще ходя на работа? С какво ще пътуваме през отпуската ни, която вече планирахме? Илиян, осъзнай се!
Но беше ясно, че съпругът ѝ вече бе взел решение.
— Ще пренощувам у мама, — каза тихо той. — Трябва ти време да се успокоиш и обмислиш всичко.
Когато гостите затвориха вратата след себе си, Анна се отпусна на стола и скри лицето си в ръце. Този неделен ден преобърна целия ѝ живот.
На следващия ден Анна си взе почивен ден. Не можеше да се съсредоточи върху работата си и не искаше да вижда никого. Към обяд реши да се срещне с Росица – собственичката на салона, където работеше Пенка. Трябваше да разбере реалните мащаби на проблема.
Салонът беше в търговски център недалеч от дома ѝ. Анна се качи до третия етаж и бутна стъклената врата. Вътре ухаеше на лак за коса и скъпа козметика.
— За Росица съм тук, — каза Анна на администраторката. — Личен въпрос.
След пет минути от кабинета излезе ефектна жена около четиридесетте.
— Вие за мен ли сте? — попита тя и огледа Анна оценяващо.
— Да. Аз съм Анна – снаха на Пенка. Трябва ми разговор с вас относно нейния дълг.
Росица кимна и покани Анна вътре в кабинета си.
— Честно казано съм изненадана, — каза тя щом седнаха. — Обикновено Пенка праща майка си когато има нужда от нещо допълнително.
— Искам яснота за ситуацията, — директно заяви Анна. — Колко ви дължи Пенка?
Росица назова сумата – около една трета от стойността на колата на Анна.
— Но свекърва ми говореше за много по-голяма сума! – учуди се Анна.
— Може би има още дългове другаде… – сви рамене Росица. – Пенка не е най-организираният човек… Знаете ли защо още не съм я уволнила? Много е талантлива като майсторка! Но непрекъснато попада във всякакви истории…
— А за какво похарчи парите които ви поиска?
Росица се усмихна:
– Официално – за курсове за повишаване квалификацията и материали… Но знам че част са отишли за подаръци към женения ѝ ухажор…
– Женен?! – земята под краката на Анна сякаш пропаднала… – А Павел тогава?
– Павел е „за пред мама“, – поясни Росица.– Всъщност Пенка вече половин година има връзка с мъжa на една наша клиентка: скъпи ресторанти подаръци… Мислеше че ще зареже жена си заради нея… Класика!
Анна благодари на Росица за откровеността и излезе от салона със замаяла глава… Излиза че свекърва ѝ го е знаела но пак настояваше колата да бъде продадена? И Пенка лъжеше всички включително брат си?
Тя извади телефона и набра номера на бащата на Илиян – Стоян. Винаги са имали добри отношения; знаеше че той е справедлив човек… Живееше в друг град и рядко контактуваше с бившата си жена но поддържаше връзка с децата им…
– Стояне здравейте! Извинете че ви безпокоя но при нас възникнала сложna ситуация…
Два дни по-късно Стоян пристигa в града… Анна го посрещнa на гарата; по пътя към дома му разказа всичко което бе научила…
– Не съм изненадан… – въздъхнa Стоян.– Златка винаги глезеше Пенка и оправдаваше постъпките ѝ… А Илиян… той е добро момче но твърде мекушав… Винаги го беше страх да разочарова майка си…
