— Анна, трябва да продадете колата — гласът на Златка звучеше не просто уверено, а направо безапелационно. — Пенка е в такава ситуация, че не може да се отлага решението.
Анна застина, без да доведе вилицата до устата си. Неделният обяд, който беше приготвяла цяла сутрин, внезапно изгуби всякакъв смисъл. Тя бавно остави вилицата в чинията и вдигна очи към свекърва си.
— Извинете, какво?
— Казвам ти — продай колата. На Пенка спешно ѝ трябват пари — Златка говореше така, сякаш обсъждаше най-обикновено нещо на света. — Трябва да покрие дълговете си, а сумата е горе-долу колкото струва твоята кола.
Илиян седеше между жена си и майка си с поглед забит в чинията. Анна го погледна търсещо подкрепа, но съпругът ѝ веднага извърна очи. Пенка, която седеше до майка си, нервно въртеше пръстена на ръката си.
— Златка, тази кола е моя лична собственост — Анна се стараеше да говори спокойно. — Пет години съм спестявала за нея. Всеки месец отделях част от заплатата си.
— Ох, айде стига вече — махна с ръка свекървата. — Че голяма работа лична собственост! На Пенка проблемите са сериозни. После ще си купиш нова кола.
Анна усети как всичко вътре в нея завира от яд. Още сутринта това беше обикновен почивен ден. С Илиян бяха планирали след обяда да идат до строителния магазин да избират плочки за банята. А сега свекървата и зълвата настояваха да даде единственото по-голямо нещо, което сама бе купила без помощта на родители или съпруг.
— А какво се е случило с Пенка? — попита Анна, опитвайки се да запази разума си.
Пенка най-накрая вдигна очи от чинията си.
— Дължа пари на Росица — каза тихо тя. — Шефката ми в салона. И имам още един кредит към банката.
— За какво похарчи толкова пари? — опита се Анна да разбере ситуацията.
— Павел… — започна Пенка и очите ѝ се напълниха със сълзи. — Исках да сме равни с него… Купувах подаръци, плащах ресторанти… После тези скъпите курсове по оформяне на вежди…
— А сега Павел я заряза като разбра за дълговете ѝ! — намеси се Златка. — И Росица заплашва да я уволни, ако не върне парите до края на месеца.
Анна погледна към съпруга си:
— Илиян, ти какво мислиш?
Илиян неловко размърда стола:
— Анна… ситуацията е трудна… Може би трябва да помислим? Все пак Пенка ми е сестра…
Анна усети как нещо вътре в нея се прекъсва. Мъжът ѝ, с когото живееха вече четири години заедно, не застана на нейна страна.
— Не! — каза твърдо тя. — Няма да продавам колата! Можем да обсъдим други начини как да помогнем на Пенка, но този отпада!
— Колко безсърдечна можеш да бъдеш… — въздъхна Златка.— Илиян, ще позволиш ли някаква кола да е по-важна от родната ти сестра?
— Мамо… недей така… — опита се Илиян кротко.
— Не! Ще кажа! Родната ти сестра е изпаднала в беда и я изоставяш заради какво? За една тенекия ли? Отгледахме те като наш син…
Анна рязко стана от масата:
— Извинете ме много, но разговорът приключи! Няма да продавам колата и това е!
Тя излезе в кухнята с бясно туптящо сърце. След няколко минути там дойде Илиян.
— Анна… разбери…
— Какво точно трябва аз да разбера?! Илиян?! Че не можеш просто веднъж да кажеш „не“ на майка ти? Че всичките ми години лишения и спестявания нищо не значат? Или че интересите на сестра ти са по-важни от нашите планове?
— Но Пенка действително има сериозен проблем…
— Който сама си го причини! Защо трябваше изобщо пари от шефката ѝ? Защо тегли кредити заради мъж който я зарязал щом научил за дълговете ѝ?!
Илиян мълчеше – нямаше аргументи вече.
— Илиян… това е моята кола! – вече по-спокойно каза Анна.— Купих я преди сватбата ни! Помниш ли радостта ми когато най-сетне събрах нужната сума? Как ме возеше докато избирахме модела? И сега искаш аз сама доброволно всичко това просто ей така – заради дълговете на сестра ти?
— Просто искам всички вкъщи доволни… – промърмори той тихо.
– Такива работи няма – поклати глава Анна.– Понякога човек трябва ясно страна да избере…
