В понеделник вечерта облякох роклята. Синята, която уших преди три години и нито веднъж не бях слагала — нямаше повод. Подредих си косата, гримирах се. Погледнах се в огледалото. Не съм мишка.
Телефонът звънна в десет и половина. Илиян.
— Идвай. Донесоха сметката. Твоят сега ще размахва карта.
Таксито ме закара за двайсет минути. Ресторант „Тихият Дунав“ блестеше с витражи и злато. Илиян ме посрещна във фоайето, кимна към залата.
— Третата маса от прозореца.
Влязох вътре. Залата беше пълна с хора, смях, звън на чаши. Вървях бавно между масите и изведнъж ги видях. Пламен седеше начело на масата, до него Галина в бордо костюм, сестра му Анна със съпруга си. На масата — празни чинии, чаши, остатъци от десерт.
Официантът донесе сметката на поднос. Пламен дори не погледна сумата, извади от джоба ми картата и я сложи на подноса така, сякаш това са неговите лични милиони.
— Обслужването е отлично — каза той високо, оглеждайки масата. — Мамо, виждаш ли? Казах ти, че ще ти направя истински празник! Не някакъв жалък, а по кралски!
Галина гордо кимаше и оправяше прическата си.
— Сине мой, ти си ми гордостта! Ето това е размах! Това разбирам аз! Не като някои други — само да шият на машина могат и да седят в ъгъла!
Анна се подсмихна тихо. Пламен се усмихваше доволно.
— Ех мамо, знаеш ме вече! За теб само най-доброто! Добре че имам такива възможности!
Официантът взе картата и отиде до терминала. Проведе веднъж… втори път… погледна екрана намръщено и се върна при масата.
— Извинете, картата не минава. Блокирана е.
Пламен пребледня.
— Как блокирана? Това не може да бъде! Опитайте пак!
— Пробвах три пъти, сър… Картата е невалидна.
Приближих се до масата. Галина ме видя първа; лицето ѝ се изопна.
— Милена? — едва промълви Пламен и скочи на крака: — Ти… какво правиш тук?
Погледнах го много спокойно:
— Дойдох на празника ви… На онзи същия празник, който организира за моя сметка… с моята карта… без мен… сивичката мишка…
Мълчанието около масата беше такова, че ясно се чуваше как дрънчат чашите на съседната маса.
— Милена… чуй ме… това е недоразумение — започна Пламен и протегна ръка към мен; отдръпнах се леко:
— Това не е недоразумение, Пламене… Това е лъжа! Чух целия ти разговор с майка ти в петък вечерта — всяка дума! За провинциалната несретница…
