След час младата специалистка с сериозно изражение покани Йоана в кабинета. В креслото седеше Полина — прегърбена фигурка, стискаща в ръце плюшено мече с неясен произход. Тя държеше играчката толкова силно, сякаш тя можеше да я защити от целия свят; струваше се, че още малко и шевовете ще се разпорят под натиска на малките ѝ пръсти. Йоана гледаше дъщеря си и едва я разпознаваше: пред нея стоеше изплашено същество без предишния блясък в очите.
— Полина ми разказа нещо много важно…
