Но това, което видя, не беше просто една взискателна жена. Това беше жена, която злоупотребяваше с властта си и изпитваше удоволствие да унижава другите.
Йоана обаче не се уплаши. Напротив, в нея пламна искра. Тя знаеше, че трябва да направи нещо.
Години наред е работила като асистент-детектив и се е научила да разкрива най-тъмните тайни и да намира слабите места у хората, които изглеждат недосегаеми.
А Виолета, помисли си Йоана, имаше повече пукнатини, отколкото някой би предположил.
Седмица по-късно Йоана попадна директно на прицела на Виолета. Сервитьорът, който по график трябваше да обслужва тази вечер, се обади болен и мениджърът с уморен поглед повери масата на съпругата на милиардера именно на Йоана.
Всички останали сервитьори знаеха какво означава това. Пламен ѝ хвърли предупредителен поглед, но Йоана не отстъпи. Беше готова.
Вечерта премина под знака на абсурдните оплаквания на Виолета – както обикновено. Но когато донесоха френската лучена супа, нещо се промени. Виолета се оплака, че супата е студена, въпреки че Йоана знаеше отлично колко гореща е всъщност.
Това беше просто изпитание – за да види как ще реагира тя. Но Йоана не изпадна в паника и остана твърда.
„Много съжалявам, госпожо Виолета. Веднага ще донеса гореща супа“, каза тя спокойно. Когато Виолета сложи ръката си върху чинията – явна заплаха:
„Дори не опитвай. Вечерята е провалена.“ Но Йоана не се стресна. Не ставаше дума за супата – а за властта. И тя нямаше намерение да играе тази игра.
През тази вечер Йоана осъзна нещо важно – нещо, което щеше да промени всичко.
