Йоана нямаше какво да губи. Животът ѝ се преобърна преди три месеца, когато работеше като асистентка на журналист в Ню Йорк при един от най-известните репортери – истинска мечтана работа – но бюджетните съкращения закриха целия отдел.
Сега се оказа облечена в униформата на сервитьорка, усещайки как е паднала от високо в един напълно чужд свят.
Още първия си ден опитният сервитьор Пламен я предупреди: „Онази маса там,“ каза той, сочейки обичайното ъглово сепаре на Виолета, „там седи съпругата на Александър. Повярвай ми, тя е най-големият ни кошмар. Само една грешка и ще съсипе живота ти.“ Йоана го погледна недоверчиво.
Наистина ли може да бъде толкова жестока? Пламен кимна. „Последния път уволни сервитьор само защото присъствието му до чинията ѝ я карало да се чувства ‘некомфортно’.“
Същата вечер Йоана за първи път видя Виолета. Движеше се като кралица, която влиза в тронната си зала.
Роклята ѝ вероятно струваше повече от цялата годишна заплата на Йоана. Но това, което я впечатли най-много, бяха очите ѝ – ледено сини, проницателни и изчисляващи.
Погледът ѝ премина през залата и Йоана видя как всички се свиват щом тя мине покрай тях.
Тази вечер младият сервитьор Антон допусна фатална грешка: пръстът му едва докосна ръба на чинията на Виолета.
Виолета веднага отдръпна рязко ръката си, сякаш бе докосната от нещо отровно, и с дълбок твърд глас каза: „Пръстът ви е върху храната ми. Замърсена е. Напълно изгубих апетита си.“ Антон застина на място, докато управителят се извиняваше.
Йоана наблюдаваше всичко това от своя пост и ужасът от ситуацията стегна сърцето ѝ.
