Емилия уж съжаляваше още Магдалена, но Калина наливаше масло в огъня.
— Това е дъщеря на алкохолик и крадец, скоро ще й се събудят гените — шепнеше Калина на сестра си, а тя вярваше.
Магдалена завърши училище, влезе в колеж и започна да уговаря Даниела:
— Хайде да се преместя в собственото си жилище. Нали виждаш, сестрите не ме обичат, а ти заради мен се караш с тях. След година ставам на 18, вече съм достатъчно самостоятелна, мога да работя, взимат ме като сервитьорка.
— Добре, дъще, само нека малко по малко да направим ремонт при теб.
А за пълнолетието й Даниела каза:
— Прости ми, момиче мое, продаваме апартамента и заминаваме. Отгледах те, помогнах с каквото можах, но вече си голяма и знаеш как да постъпваш в живота. Ще си пишем.
От Даниела имаше само едно писмо — без обратен адрес: още не са се устроили и ще напише адреса като купят жилище. Но това беше всичко. Какво се е случило — неясно, но беше много тъжно без никакви вести от нея.
С появата на интернет Магдалена намери само Калина — писа й и веднага попадна в „черния списък“. Защо така?
Нима е делила нещо с тях? Просто попита за майка си и веднага я блокираха. А може би вече няма майка?
Старият апартамент на Магдалена беше продаден и заедно със съпруга Александър купиха тристаен; растеше синът Георги. Преди шест години Магдалена получи писмо във фейсбук от някаква Полина. Първо тя се увери дали пише на когото трябва, а после изпрати такова писмо:
„Моята майка работи като санитарка в дом за възрастни хора. Преди година при нас дойде възрастна жена Даниела…
