Магдалена все още ясно си спомня онзи ужасен ден, който се случи преди почти 30 години. В апартамента влязоха някакви жени и полицаи, пияният ѝ баща ругаеше и искаше да започне бой, но го заловиха и отведоха в участъка.
В апартамента влезе още една жена – съседката Даниела, тя плачеше и за нещо молеше жените, но те дори не я изслушаха. После шестгодишната Магдалена беше отведена в дом за деца и ѝ казаха повече да не чака баща си – щели да го държат дълго в затвора.
Магдалена нямаше майка – тя почина почти веднага след раждането, останали бяха само снимките ѝ. Бащата започнал да пие, но у дома често идваше възрастната баба, за да поседи с внучката си, но и нейните посещения скоро приключиха – беше много болна и вече едва се движеше.
Както по-късно стана ясно, бащата започнал да краде и затова попаднал в затвора. Само добрата Даниела се опитваше по съседски да помага на семейството с пиещия баща: нахранеше момиченцето, изпираше дрешките ѝ, оставяше я да преспи у тях ако бащата помолеше.
Така Магдалена остана съвсем сама в дома за деца и непрекъснато плачеше – тъгуваше за баща си. За него казваха, че е негодник и крадец, но на Магдалена това не ѝ помагаше – той беше единственият ѝ близък човек. Тя постоянно прегръщаше своето плюшено зайче и не го изпускаше от ръце – защото то също беше подарък от татко ѝ.
— Магдалена, при теб е дошла леля — каза й лелката.
Каква леля? Коя може да е? Когато влезе в стаята, тя видя Даниела. Първо Магдалена много се зарадва, но когато скочи на коленете на Даниела, сълзите просто задавиха детето.
