– Хайде! Само че се страхувам, че сега ти ще се научиш да готвиш по-добре от мен.
Невена отново плесна с ръце.
– Ето това разбирам аз под семейство!
На следващата сутрин в къщата цареше необичайна тишина, но не онази, изпълнена с обиди и умора, а лека, обгръщаща. Елена се събуди от аромата на кафе и тихото бучене на чайника. Когато излезе в кухнята, завари Димитър до печката. Той, стараейки се да не шуми, режеше зеленчуци.
– Добро утро – поздрави Елена изненадано, но приятно.
– Добро. Реших да започна тренировката за вечерята още със закуската – Димитър се обърна с горда усмивка. – Между другото, ще ти хареса ли яйца с бекон?
Елена се засмя и прикри устата си с ръка.
– Димитър, днес наистина ще ме изненадаш.
– Това не е всичко. Помислих си – той намали котлона на тигана – щом вече правим всичко заедно, може би е добре да си направим график. Кой кога какво чисти. За да няма повече такива… недоразумения.
Елена присви очи сякаш проверява дали е сериозен.
– Наистина ли мислиш така? Или просто закуската те кара да промениш мнението си?
– Мисля така. Разбрах, че чистотата вкъщи не е само твоя заслуга. Това е наш общ труд. А вчерашният ден показа колко по-бързо става всичко заедно. И по-забавно също.
В този момент Невена влезе в кухнята и нахлузи суитшърт върху раменете си.
– Охо, дядо, пак ме разби! Закуска и график? Бабо, виж го само – може да стане нов човек!
Димитър махна с ръка и престорено изсумтя:
– Спокойно, Невена. Понякога просто трябва да помислиш преди да кажеш нещо.
По-късно на закуска обсъждаха бъдещия график заедно. Димитър настояваше всяка събота той да поема прахосмукачката и миенето на пода, а Елена помагаше с уточняването на детайлите.
– И никакво „само баба чисти“! – добави Невена и записваше всичко на лист хартия. – Баба заслужава почивка. А вие двамата заслужавате повече време един за друг.
Елена гледаше внучката си с благодарност. Прямотата ѝ и умението ѝ да въведе ред не само у дома, но и в отношенията им я удивяваха все повече.
До края на деня всички доволни затвърдиха новия ред у дома. Графикът висеше на хладилника, а върху рафта в хола вече бяха подредени старите им снимки – символ на обновеното семейство.
Когато мина покрай Димитър, Елена внезапно спря и тихо каза:
– Благодаря ти, че се промени. Това значи много за мен.
Той кимна като че ли обещаваше това да не е временно.
Невена слушаше диалога им от другия край на стаята с усмивка и си помисли колко голямо щастие понякога е просто да видиш как хората които обичаш намират хармония помежду си.
