– Димитър, оказва се, че умееш да се шегуваш дори по време на битка с праха – усмихна се тя, докато бършеше прозореца.
– Е, ако издържа този ден, ще стана герой в семейните легенди – отвърна той и избърса челото си.
В един момент Димитър реши да разчисти стария шкаф в ъгъла на хола. Отвори вратичката и видя прашен сандък, за който отдавна беше забравил. Вдигна го и повика Елена.
– Елена, ела насам. Виж какво намерих.
Тя пристъпи, изтупа праха от капака и видя стар албум със снимки. Листите бяха леко пожълтели, но фотографиите бяха запазили яркостта си. Тя отвори албума и застина: на първата страница беше снимка от младостта им – Елена с рокля на маргаритки, Димитър с китара.
– Ох, колко отдавна беше това… – тихо каза тя.
Невена се приближи още повече и надникна в албума.
– Бабо, дядо, тук сте страхотни! Защо не съм виждала тези снимки досега?
Димитър поклати глава и отвърна:
– Защото ги скрихме преди много време. Все не ни оставаше време за тях.
Невена извади снимката, на която държаха ръцете си.
– Това е истински шедьовър! Сега ще донеса рамки и непременно ще го сложим на видно място.
Разлистваха албума и се смееха, спомняйки си забавни моменти: Димитър разказваше как някога паднал от колелото пред Елена в опит да я впечатли, а Елена напомняше как едва не удавила китарата му, когато той отказал да свири на нейното парти.
– А ето тази! – посочи Невена към снимка, където заедно със сина си строяха къща. – Изглеждате като истински отбор мечта!
Димитър затвори албума и погледна към Елена. Погледът му беше сериозен, но топъл.
– Елена, трябва да ти кажа… Бях неправ. През целия ни живот ти носеше повече отколкото трябваше. А аз… просто не го осъзнавах. Прости ми.
Елена го гледаше със смесени чувства – обида, изненада и облекчение едновременно блестяха в очите ѝ. Накрая каза:
– Най-важното е, че си го разбрал. Аз просто искам да бъдем заедно във всичко.
Невена плесна с ръце и разведри обстановката:
– Ето така! Вече официално сте пак отбора мечта! Хайде да довършим почистването и после ще устроим празник – с чайче, вкусотии и хубаво настроение!
Музиката пак засвири. Работиха още няколко часа, но вече съвсем различно – заедно. Когато приключиха работата, Невена тържествено подреди снимките в рамките по рафтовете.
– Това вече е вашият символ. Символът на това колко много сте преодолели заедно!
Димитър погледна към фотографиите и усмихнат каза:
– Знаеш ли какво мисля, Елена? Оказа се дори приятно да работим заедно. Може утре да опитаме да приготвим вечерята двамата?
Елена се засмя:
