– Бабо, дядо, вие какво, решили ли сте да превърнете къщата в склад? – огледа се Невена и подсвирна. – Как може да се живее така?
Елена само сви рамене.
– Питай дядо си.
Невена се обърна към Димитър, който изглеждаше объркан, сякаш го бяха хванали на местопрестъплението.
– Дядо, ти изобщо нещо правиш ли? Или мислиш, че баба е някаква вълшебница?
Думите ѝ засегнаха Димитър право в сърцето. Той отвори уста да отговори, но не намери думи.
Невена пристъпи до масата, където лежеше кухненската престилка, сложи я и предложи:
– Добре де, хайде да се разберем. Започваме всички заедно – като екип. Толкова е просто: ти, баба и аз. За един ден ще оправим всичко. А после – никакви спорове. Ще разделите всичко честно.
Димитър изсумтя.
– Наистина ли мислиш, че това ще проработи?
Невена само се усмихна загадъчно.
Елена стоеше настрани и гледаше внучка си с възхищение. Неочакваната ѝ прямота и увереност ѝ вдъхнаха сили. Тя погледна към Димитър.
– Може би да опитаме? Какво губиш?
Димитър сякаш осъзна, че срещу две жени няма шанс да спечели. Въздиша тежко, грабва прахосмукачката и казва:
– Хайде тогава. И аз мога… може би.
Съботата започна с неочаквана енергия у дома. Невена веднага пое командването като диригент:
– Така! Бабо – прозорците и рафтовете са твои! Дядо – подовете и килимите са твоя стихия! Аз ще оправя кухнята! Пускаме музика – напред!
Елена я гледаше неволно усмихната. Димитър все още въртеше прахосмукачката със съмнение в ръце и промърмори:
– Килимите ли? Добре де… Само после не се оплаквайте ако счупя цялата техника!
– Дядо, пак няма да се справиш по-добре от мен! – подкачи го Невена.
– Ще видим ние това! – отвърна ѝ предизвикателно Димитър като тийнейджър.
Музиката зазвуча по-силно. Ритъмът завладя всички и домът се изпълни със звуци на чистене: парцалите скриптяха по повърхностите, метлите шумоляха из ъглите, прахосмукачката бръмчеше неспирно. Димитър пъшкаше като локомотив в битка с килима, който очевидно оказваше съпротива.
– Елѐна̀! Прахосмукачката ти е настроена грешно! – провикна се той от хола. – Повече бръмчи отколкото чисти!
Елена надникна от спалнята с присвити очи:
– Може би просто не си свикнал да работиш?
Невена през смях извика от кухнята:
– Дядо̀, не се предавай! Килимът почти те победи!
Работата вървеше бавно, но непрекъснато. Всеки беше зает със своето дело; понякога спираха за малко смях или за приятелски закачки помежду си. Димитър дори предложи да въведат почивки „за чай и шеги“, с което доста изненада Елена.
