А Стоян се стараеше. Работеше за нашето голямо семейство. Майка роди син за него – Петър. Щастието на Стоян нямаше край и предел. Подписаха се с майка ми и всичко започна да си идва на мястото.
Завърших училище без тройки и трябваше да вляза в университета с държавна издръжка. Майка сияеше като самовар.
— В нашето семейство ще има учен, а, Стояне?
— Е, а ние какво? И ние не сме вчерашни.
— Айде стига! Какъв учен… – изчервявах се и махах с ръка. – По-добре ми сипете шампанско да опитам.
— Ох, че ти не си опитвал! – изсмя се Магдалена, а аз я изгледах строго.
Петър безцелно лазеше по всички ни, опитвайки се да се качи на масата и да я събори. Стоян го хвана и го сложи на коленете си.
— Я, синко, дръж се прилично! Ти вече не си бебе!
Петър веднага грабна лъжица от масата, сложи я на носа си и ококори очи, правейки се на клоун. Всички избухнаха в смях.
— Някой звъни ли? – изостри слух Магдалена.
Майка отвори и пристъпи назад към стаята. На прага застана баща ми. Настъпи тишина. Той огледа всички и каза:
— Какво сте спрели? Продължавайте празненството!
Мълчахме. Петър слезе от Стоян и тръгна към новия чичко. Баща ми не му обърна никакво внимание, а майка грабна Петър на ръце и го използва като щит пред себе си. Стоян стана и залитна леко.
— Къде? – попита майка с чужд глас.
— Аз… трябва малко въздух…
И излезе навън, внимателно избутвайки брат ми с рамо. Станах и тръгнах след него. А Магдалена след мен.
— Дъще, виж какви модерни дрехи ти донесох! – предложи баща ми.
За моя изненада Магдалена дори не го погледна. Догони ме в коридора и прошепна в ухото ми:
— Я дай аз да отида след него! Ти по-добре послушай какво ще стане тук!
— Но…
— Хайде де, Димитре! Ти по-добре подслушваш!
Ей такава работа… ама е права! Направо мога шпионин да стана.
