— И аз имам изненада. — каза зетят, гледайки тъщата в очите. — За вас, Магдалена, мога да предоставя едно от своите помещения – тук, в града, недалеч от дома ви. Там бихте могли вече да разширите производството си, да вземете помощници – поне жена ми. — Усмихна се зетят. – Тоест вашата дъщеря. Щяхме да уредим всичко по закон. Ако има нещо — ще помогна. Имам свой юрист — няма да има бюрокрация. Ще организираме всичко на най-високо ниво.
— Благодаря ти, зетко, за толкова щедро предложение. — Магдалена замълча за миг и това притесни семейството, но веднага продължи: — Съгласна съм! Разбира се, че съм съгласна — това е царски подарък за мен. Много ти благодаря и на всички вас, скъпи мои!
— Сега най-важното е да си починеш — да отидеш на пътешествие. А аз ще се заема с организацията на производството. — Прегръщайки тъщата си каза зетят.
— Ето така трябва! — включи се Георги. — Време е за чай с курабийки.
Докато се стягаше за пътуването Магдалена внимателно подбираше вещите си, но тогава я прекъсна телефонно обаждане. Жената вдигна слушалката и чу ласкавия глас на Славчо – бившия ѝ началник. От изненада едва не изпусна телефона.
— Магдалена! Скъпа моя, помогнете ни – без вас сме като без ръце, незаменима сте ни вие! Върнете се на работа, чакаме ви с нетърпение – ще ви увеличим заплатата и ще ви дадем карта за санаториум! Е, не веднага разбира се – по-късно, но това е сигурно.
— Ето какво ще ви кажа, уважаеми Славчо! Няма да се върна при вас. Тоест няма да се върна на работа – имам ново начинание, нов живот и нови отношения.
След кратка пауза тя продължи:
— Днес мога да ви благодаря. Благодаря ви за уволнението ми. Защото ако не бяхте вие – нямаше да разбера какво е истински любимо занимание и нямаше да сплотя семейството около себе си.
— Бабо! Бързо затваряй телефона – тръгваме вече, скоро трябва да излизаме! — Бързо влезе Георги. — Колата вече ни чака! Мама и татко ще ни посрещнат на летището и ще ни изпратят.
Магдалена приключи разговора, остави телефона и доволна сръчно довърши багажа си; после с внука си напусна апартамента. Качиха се в колата и потеглиха към летището.
— Кой звънеше, бабо? — попита внукът.
— Никой важен… Последните ехове от стария ми живот.
Зетят както обеща оборудва помещението, подготви документите за подписване и след пристигането на внука и Магдалена уредиха всичко както трябваше по законов ред. Мина време и сладкарницата на Магдалена стана една от най-търсените; любимо място за много жители на града. Дъщерята стана нейна заместничка; а внучетата често помагаха като куриери. Работата вървеше добре и Магдалена кроеше планове за бъдещето.
„Всяко зло за добро… Всичко става така както трябва.“ — помисли си Магдалена гледайки безупречните торти и пастички наредени по подносите сред целия ѝ асортимент… И разбра: тя е най-щастливата жена на света!
