Дъщерята работеше по цял ден, едва се държеше на краката си след работа, а тук трябваше и двама мъже да нахрани. Мъжът ѝ често беше в командировки… Така че нямаше кой особено да помага. Магдалена не се натрапваше на дъщеря си, отношенията със зетя не потръгнаха, а и живееха на другия край на града — трудно беше да ходи често. Така Магдалена се потопи в своите тъги и печали.
Всичко щеше да продължи така, ако не беше един телефонен звън, който внезапно и силно прозвуча в апартамента на нашата героиня.
— Магдалена! Здрасти! — Радостно извика Георги по телефона. — Скоро ще дойда при теб. Направи палачинки.
Магдалена се оживи, затича се към кухнята и изпече тънки дантелени палачинки. Георги (по-малкият внук) не закъсня дълго. Седнаха на масата, внукът с удоволствие хапваше палачинките с любимото си сладко от вишни и сметана. След обилната закуска Георги се обърна към баба си:
— Виж какво, Магдалена, сега ще те регистрирам в сайтовете за търсене на работа, но преди това ще съставим автобиография. — Изведнъж Георги погледна лукаво Магдалена и каза нещо такова, че тя остана без дъх от изненада: — Ами ако вместо нова работа си намериш съпруг? Ще пусна и такива обяви. Ти изобщо не си стара. Ще направим хубава снимка и готово — ще ходиш по срещи вместо на работа.
— Да не дава Господ! — размаха ръце Магдалена. — В никакъв случай! По-добре да търсим работа.
— И аз така си мислех. — Отговори Георги докато бързо пишеше по клавиатурата.
— Точно като пианист си – ловко и бързо премествяш пръстите по клавишите, все едно мелодия свириш.
Готово, Магдалена, остава ти само да отговаряш на обажданията.
На следващия ден телефонът действително звънеше един след друг. Но щом разбираха възрастта на Магдалена обещаваха да се обадят пак или веднага отказваха. След седмица честотата на обажданията значително намаля, а настроението ѝ падна до нула. Магдалена пак легна на дивана със своите горчиви мисли за съдбата си. Вечерта дъщеря ѝ се обади да я утеши както може и после каза, че утре вечер ще дойде с Георги – имало какво да обсъдят. Магдалена много се изненада и стана подозрителна – дъщеря ѝ рядко идваше при нея, а сега изведнъж решила да посети майка си. Сутринта Магдалена изпече торта „Наполеон“, толкова любима на дъщеря ѝ.
„До вечерта блатовете ще попият крема и ще стане разтапяща се в устата.“ – Доволна от себе си помисли тя, докато подреждаше последните орехчета върху тортата като украса.
Вечерта дъщерята и внукът с лаптопа пристигнаха у тях. Изпиха чай, хапнаха по парче „Наполеон“, но дъщерята не издържа и си взе още едно парче – това което според нея беше най-малко. Започнаха разговора отдалече – за това колко много Магдалена обича да пече пайове, торти и козунаци за Великден; после показаха снимки на тортата на лаптопа.
