Защо трябва да търпи всичко това? Заради един печат в паспорта ли?
Още на първото си работно място колегите веднага забелязаха, че Мария е съвсем различна от обикновено. Обикновено беше уморена и мълчалива, а сега изглеждаше отпочинала и ведра.
— Мария, днес направо сияеш — отбеляза сестрата Милена. — Какво се е случило? Мъжът ти намери ли работа?
Мария се усмихна слабо:
— Не, Милена. Мъжът ми ме заплаши с развод. И знаеш ли какво? Мисля, че тази идея ми харесва.
— Сериозно? — учудено отвори очи Милена. — А какво ще стане с апартамента, с кредита?…
— И какво толкова за апартамента? — сви рамене Мария. — Кредита го плащам аз, документите са на мое име. Да си търси друга издържачка.
През целия ден Мария въртеше в главата си възможните сценарии. До вечерта окончателно взе решение. След втората смяна отиде до едно денонощно копирно студио и направи копия на всички важни документи: паспорта си, свидетелството за брак, документите за апартамента, удостоверенията за доход.
На следващата сутрин вместо да бърза за работа, тя отиде при юридически консултант. Възрастният адвокат с очила – Атанас – търпеливо изслуша историята ѝ.
— Ясно — кимна той. — Освен апартамента имате ли друго общо имущество? Деца има ли?
— Не. Апартаментът е на кредит и само аз го изплащам. Георги не работи вече половин година.
— В такъв случай съдебният развод ще отнеме около месец-месец и половина — обясни адвокатът. — Ще подадем молба за разтрогване на брака поради невъзможност за съвместен живот. Апартаментът остава при вас, защото кредитът е ваш ангажимент.
Атанас написа исковата молба, обясни процедурата и размера на таксата. Мария подписа документите и плати аванса. До един час всички документи вече бяха заведени в районния съд.
Мария се прибра у дома с усещането, че най-сетне е затворила една страница от живота си. Машината беше задействана – оставаше само да изчака крайния резултат. Георги все така не се появяваше – вероятно мърмореше у майка си вкъщи и разчиташе съпругата му да му се обади със сълзи на очи да го върне обратно.
Но тя не го потърси нито веднъж. Мария спокойно продължи живота си: работеше, поддържаше ред в дома си, готвеше вечеря само за себе си. Никой не пускаше телевизора до дупка, никой не разхвърляше вещите навсякъде и не се оплакваше нито от скука, нито от липса на внимание.
На четвъртия ден Георги не издържа повече. В събота сутрин звъннаха на вратата ѝ. Мария отвори – насреща стоеше мъжът ѝ с виновен поглед и увяхнал букет хризантеми в ръце – личеше си откъде ги е купил: най-близката будка наблизо.
— Здрасти, Мария… — опита се да се усмихне Георги.— Извинявай за онази вечер… Прекалих малко с думите… Знаеш ли… безработицата ме съсипва… нервен съм…
Мария стоеше мълчаливо на прага и не го пусна вътре; Георги протегна цветята към нея:
— Недей така! Нали се обичаме! Във всяко семейство има трудности… Наистина разбрах колко ти е тежко… Ще помагам повече вкъщи – честна дума!
— Георги — каза спокойно Мария,— багажа ти вече е приготвен.
Мъжът ѝ я погледна объркано:
— Какъв багаж? За какво говориш?
Мария пристъпи до антрето и изнесе две големи спортни чанти навън; Георги ги гледаше шокирано.
— Мария… това какво е?! Извинение поисках! Цветя донесох!
— Дрехите ти, документите ти, личните вещи — изброи Мария докато бутна чантите през прага.— Оставяш ключа от апартамента и живей където пожелаеш.
— Полудяла ли си?! — възмути се Георги повишавайки тон.— Това е и моят апартамент! Аз ти съм мъж! Имам право да живея тук!
— Мъж?! — устните на Мария трепнаха в лека усмивка.— Онзи „мъж“, който половин година живее на гърба на жена си и още има претенции? Кой плаща кредита? Сметките? Храната?
— Но нали сме женени! Не можеш просто така да ме изгониш! — проплака Георги.
Мария извади ключа от джоба си:
— Дай го насам!
— Няма да дам! — Георги скри ръцете зад гърба.— Нямаш право!
— Добре тогава — кимна Мария.— Утре идва ключарят да смени патрона на вратата; след седмица ще получиш призовката от съда.
Георги пребледня:
— Какъв развод?! Ти добре ли си?! Майка каза че ще размислиш и ще поискаш прошка!
— Майка ти ли? Гинка – която цял живот живее върху врата на мъжа си?
