Мария се засмя — но този смях беше нервен, почти истеричен:
— От напрежението ли? Георги, сериозно ли говориш? Аз ставам в шест сутринта, прибирам се в единайсет вечерта, а ти си уморен от това, че си лежал на дивана?
— Не ми крещи! — изкрещя обратно мъжът. — Аз съм главата на семейството, а ти си само моята съпруга! Трябва да ме уважаваш и подкрепяш, а не да се караш с мен!
— Да те подкрепям? — гласът на Мария премина във вик. — Кой кого подкрепя? Кой плаща този апартамент? Кой купува храната? Кой урежда сметките?
— Не ставаш за глава на семейство! — изрева Георги и размаха ръце. — Една нормална съпруга би изкарвала повече пари! А ти какво правиш? Миеш пода за жълти стотинки!
Мария усети как всичко в нея се свива от обида и гняв. Този човек, който вече половин година живее на нейна издръжка, има наглостта да я обвинява, че не издържа тежестите?
— Да изкарвам повече ли? — попита тихо Мария. — И какво решение предлагаш ти? Ще ми кажеш ли къде ще намеря работа със заплата от сто хиляди без опит и връзки?
— Не знам! — изкрещя Георги. — Това е твой проблем! Намери си истинска работа или ще се разведа с теб!
Думите увиснаха във въздуха. Мария застина неподвижно и премигна невярващо – не можеше да повярва на чутото. Човекът, който не е работил и един ден и живее с нейните пари, я заплашва с развод? Защото не печели достатъчно?
Изглеждаше, че самият Георги се изплаши от казаното, но вече беше късно да отстъпи назад. Той затръшна вратата зад себе си с такава сила, че прозорците затрепериха. Мария чу как той трополейки тича по стълбите надолу и после входната врата се хлопна.
Мария сбърчи вежди и наклони глава настрани, опитвайки се да осмисли случилото се. За първи път от месеци вкъщи настъпи тишина. Телевизорът не работеше, нямаше недоволно мърморене или звън на счупени чинии.
Мария се усмихна леко и отиде в кухнята да включи електрическата кана за вода. Георги сигурно беше хукнал при майка си – Гинка живееше в съседния квартал и винаги беше готова да пожали „малкото си момче“, обвинявайки снаха си за всички беди. Жената цял живот не бе работила нито ден – висеше на врата на мъжа си – затова вярваше свято: женската работа е да обслужва мъжа си и да бъде благодарна само защото е до него.
Мария направи силен черен чай и седна на масата. Чувството беше странно – но за първи път от много месеци усети облекчение. Не трябваше вече да слуша упреци или да се извинява за умората си; нямаше нужда да обяснява защо парите й не стигат. Просто седеше в тишината и размишляваше.
И имаше над какво да мисли. Заплахата с развод не звучеше за пръв път – Георги винаги използваше това като оръжие срещу Мария всеки път щом тя му споменеше бездействието му. Преди този номер проработваше: Мария се страхуваше, молеше за прошка и обещаваше повече старание занапред. Но сега… докато слушаше познатите думи осъзна: какво толкова страшно има в развода?
Какво щеше да загуби? Един човек, който не работи, не помага вкъщи – само яде и недоволства? Мъж, който я обвинява затова че тя сама се съсипва от работа? Такъв „гръб“, който вместо самият той да потърси работа предпочита просто да заплашва с развод?
Мария допи чая си и започна да мие чиниите. Утре Георги сигурно ще се върне със зачервени очи – ще проси прошка и ще обещава промяна; ще каже колко го е обзел гневът му тогава… че я обича… че без нея няма смисъл животът му… Гинка сигурно вече му е обяснила подробно как трябва красиво да поиска прошка и пак да спечели благосклонността й.
Само че вътре у Мария имаше усещането: този път всичко ще бъде различно. Натрупаха се твърде много обиди; несправедливостта стана прекалено явна: две работни места – издържане на възрастен мъж плюс постоянни упреци?! Не… стига толкова.
Мария подреди всичко вкъщи, изкъпа се набързо и легна; утре идва нов ден – а може би с него започва нов живот.
Преди алармата Мария скочи бодра от леглото; навън ръмеше дъжд – но тя бе необичайно ведра тази сутрин: за първи път от много време насам нямаше разхвърляни чорапи по пода; нямаше кой недоволно да сумти или закуска за двама души.
Докато работеше през деня мислите й все пак непрекъснато прескачаха към вчерашния скандал; колкото повече го премисляше толкова по-ясно ставаше: абсурд е една жена сама да издържа зрял мъж който нищо друго освен претенции няма…
