След месец Димитър изчезна. Няколко дни вратата му остана плътно затворена, куфарът липсваше от обичайния ъгъл. В началото Габриела помисли, че е в болница. После чу край асансьора някой да казва:
— Взеха Димитър от партера. Проблеми със сърцето.
Ръцете ѝ затрепериха. Вечерта слезе до неговата врата. На изтривалката лежеше сгънат лист, притиснат с познатия кафяв куфар. На листа, с големи букви, пишеше „Габриела”.
Вдигна куфара — беше тежък — и с треперещи пръсти разгъна листа. Вътре имаше кратък текст, написан с несигурен почерк:
„Ако вече ме няма, куфарът е за момичето, което ми носеше храна. Тя ми върна вкуса към живота.”
Габриела седна на студения под. Съседите минаваха покрай нея — някои хвърляха любопитни погледи, други мърмореха да не пречи. Тя не чуваше нищо. Бавно отвори куфара, очаквайки да види… и тя самата не знаеше какво. Може би стари ризи, може би пожълтели снимки.
Най-отгоре имаше плик, на който внимателно бе изписано нейното име: „Габриела”. Вътре — няколко сгънати листа и малка USB флашка.
В писмото Димитър разказваше как преди много години е загубил дъщеря си. Как след смъртта ѝ е спрял да свири, изоставил музиката и изгубил вярата си, че има още някой на този свят, който го желае край себе си. Как всеки ден стоял до прозореца и броял колко пъти минувачите отвръщат поглед от протегнатата му ръка — не за милостиня, а просто за да го погледнат.
„Когато за първи път събра картофите ми, помислих си, че е случайност. Когато на моята врата се появи супата ти — за първи път от години почувствах, че още живея. Стана за мен спомен за дъщеря ми — доказателство, че добротата още съществува дори когато светът е станал жесток и безразличен. Нямам богатство или вещи; имам само музиката, която умеех да подарявам на хората. На тази флашка има записи от дома ми — когато ръцете ми още слушаха сърцето ми. Ако някога ги чуеш и си спомниш за мен поне за минута — значи животът ми е имал смисъл.”
Под писмото лежеше стара снимка: млад мъж до пиано и до него момиченце с две плитки — толкова приличаща на Габриела, че болеше.
