Сърцето ѝ биеше толкова силно, че ѝ се стори, че е направила нещо лошо. Качи се на един стол, свали от рафта една стара звънец, за да натисне и да избяга възможно най-бързо, без да срещне никого очи в очи.
Така се роди нейният малък ритуал. Всяка вечер — кутията, хлябът, звънецът и забързаните стъпки нагоре по стълбите. Понякога чуваше как Димитър отваря вратата, друг път го чуваше как дълго куцука, докато стигне до прага. Но никога не оставаше да гледа.
Мина седмица. Един ден, когато Габриела се връщаше обратно нагоре, я повикаха от стълбището:
— Момиче…
Тя спря. Димитър стоеше на вратата и се подпираше на касата. В едната ръка държеше празната кутия.
— Ти ли си? — гласът му беше по-скоро предпазлива надежда, отколкото упрек.
Габриела искаше да избяга, но краката ѝ като че ли се бяха вкопчили в стъпалата.
— Аз… просто… — започна тя и думите ѝ секнаха.
Димитър се усмихна толкова нежно, че бръчките по лицето му се събраха в удивително цвете.
— Мислех си, че всички са ме забравили — каза той. — Но изглежда не е така.
Постави кутията до краката ѝ.
— Нямам как да ти се отплатя — добави тихо. — Мога само да ти благодаря. Много е вкусно…
Габриела кимна и бързо изтича нагоре по стълбите, изчервена до ушите. Цяла нощ пред очите ѝ стоеше този поглед — топъл, благодарен; а една остра болка почти физически раздираше гърдите ѝ.
Оттогава вече не се криеше. Понякога разменяха по няколко думи пред вратите си. Димитър разказваше, че бил учител по музика, свирел на пиано, имал семейство — но всички си били отишли преди него. Говореше просто и без оплакване; сякаш разказва чужда история. Но Габриела виждаше как устните му потрепват при думата „бил“.
Ива веднъж видя Габриела да слиза с купа каша.
— Къде отиваш? — попита строго тя.
— При Димитър на партера. Той… — Габриела се запъна.
Ива въздъхна и уморено потри очите си.
— Габриела, едва свързваме двата края с парите си. Знам колко добро сърце имаш, но не можеш да спасиш целия свят.
Габриела наведе глава надолу. Не опитваше да спаси света; просто не можеше равнодушно да подмине един-единствен човек.
