— Наистина ли не знаеше или просто не искаш да знаеш? — попитах аз. — Пламен, майка ти прекрачва всички граници! Тя е готова на престъпление заради апартамента ми!
— Ще поговоря с нея!
— Говори! Но аз подавам молба за развод! — заявих решително.
— Милена, недей! Хайде да опитаме да оправим всичко!
— Какво да оправяме? — въздъхнах уморено. — Пламен, майка ти никога няма да ме приеме! А ти никога няма да застанеш на моя страна! Защо трябва да се измъчваме взаимно?
— Но аз те обичам!
— И аз те обичам! Но любовта не е достатъчна, когато в брака участва трети човек! Особено човек, който прави всичко възможно този брак да се разпадне!
На следващия ден подадох документите за развод. Пламен не се яви в съда, изпрати съгласие за разтрогване на брака. Явно Камелия го беше убедила, че така ще е по-добре.
Месец по-късно получих удостоверението за развод. Още същата вечер звъннаха на вратата. Това беше Пламен.
— Може ли да вляза? — попита тихо той.
Пуснах го вътре. Пламен изглеждаше отслабнал и остарял.
— Мама празнува победа! — каза горчиво той. — Казва, че най-накрая съм се отървал от теб!
— Честито! — свих рамене.
— Милена, чак сега осъзнах какво направих! — Пламен седна на стола и закри лицето си с ръце. — Мама цял живот ме манипулираше! А аз бях като сляп!
— По-добре късно, отколкото никога!
— Знаеш ли какво направи миналата седмица? — Пламен ме погледна с зачервени очи. — Доведе вкъщи едно момиче! Дъщерята на своя приятелка! Каза ми, че това е новата ми годеница!
Не се сдържах и се засмях.
— И?
— Ами момичето веднага заяви, че след сватбата ще живеем с мама! И че тя ще ѝ помага в домакинството! Идеалната снаха според мама!
— Е, желая ви щастие!
— Милена, напуснах мама! — изведнъж каза Пламен. — Наемам си апартамент и живея сам! За първи път в живота си!
Погледнах го учудено.
— И майка ти не възразява?
— Бясна е! — тъжно се усмихна Пламен. — Заплашва ме, че ще ме лиши от наследство! Но знаеш ли какво? Вече не ми пука! Най-накрая съм свободен!
— Радвам се за теб! — казах искрено.
— Милена, може ли да опитаме отначало? — попита той с надежда. — Без мама и без нейното вмешателство?
Поклатих глава.
— Пламен, добър човек си… Но твърде много вода изтече вече… Не мога да забравя как ме предаде заради този апартамент…
— Разбирам… – стана той. – Просто исках да знаеш: много съжалявам за всичко случило се…
След като си тръгна дълго стоях в кухнята и гледах през прозореца. Историята на нашия брак приключи – но не съжалявах. По-добре сама в малкия си апартамент отколкото унижения и манипулации.
Шест месеца по-късно срещнах Пламен в търговски център. Беше с момиче – симпатична блондинка, която го дърпаше към бижутерийния магазин.
– Милена!… – смути се той като ме видя. – Това е Петя… приятелката ми…
Петя ме изгледа критично и още по-силно хвана ръката на Пламен.
– Тази бившата ли е? – попита предизвикателно тя.
– Да – усмихнах се аз. – Желая ви щастие!
Когато се разминахме чух Петя да казва на Пламен:
– Майка ти е била права… Наистина изглежда надменно…
Значи Камелия вече обработва новата жертва… Усмихнах се криво и продължих нататък – нека сами си оправят живота…
Още година по-късно ми звънна телефонът – беше Пламен.
– Милена… извинявай за безпокойството… Може ли един въпрос?
– Слушам те…
– Как издържа майка ми толкова години? – гласът му звучеше отчаяно.
– Какво е станало?
– Петя избяга три месеца след сватбата!… Каза че не е подписвала договор да бъде слугиня на майка ми!… А мама вече живее у мен и контролира всяко мое движение…
– Съчувствам ти… – отвърнах сухо.
– Милена… какво да правя?
– Научи се да казваш „не“ на майка си!… Или приеми съдбата си и живей под нейния контрол до края ѝ…
– Но това все пак е моята майка…
– Пламен… майката не означава диктатор!… Родителите трябва да уважават границите на възрастните си деца…
След този разговор разбрах колко правилен избор съм направила някога… Някои хора никога не се променят… Камелия определено е една от тях…
Сега минаха вече две години от развода ни… Срещнах чудесен мъж без властна майка… Не бързаме със сватба; просто сме щастливи един с друг без натиск или манипулации…
А апартаментът така или иначе остана мой… Баба сигурно би била доволна: запазих онова което тя ми остави…
Понякога мисля за Пламен… Добър човек беше; просто слаб… Всеки прави своя избор… Той избра майката си… Аз избрах себе си и свободата си…
