— Обяснявам ти!
— Четири години не можеш да ѝ обясниш нищо! — въздъхнах уморено. — Пламен, ти си добър човек, но си напълно под контрола на майка си!
— Не е вярно! — възрази той.
— Така ли? Тогава защо ме отписа тайно? Защо не ме предупреди за плановете на майка ти?
Пламен мълчеше, без да намира отговор.
— Върви си вкъщи, Пламен! — казах меко. — И двамата трябва да помислим!
Следващите дни преминаха в странно спокойствие. Ходех на работа, връщах се в апартамента си, приготвях вечеря, четях. Без Камелия и вечните ѝ претенции, без упреци и манипулации.
На четвъртия ден ми се обади колежката Росица.
— Милена, знаеш ли, че свекърва ти звъни на целия офис?
— Какво? — не можех да повярвам на ушите си.
— Да! Намерила е телефоните от твоя тефтер и разказва на всички каква си неблагодарница! Че си изоставила мъжа си заради пари!
Почувствах как гневът ми кипва. Камелия беше решила да действа чрез хората около мен.
— Благодаря ти, че ме предупреди!
— Милена, какво всъщност става? — попита загрижено Росица.
Накратко ѝ разказах за опита да ми вземат апартамента.
— Уау! — подсвирна колежката. — И Пламен ли участваше в това?
— За съжаление – да!
— Слушай, може би трябва да се обърнеш към юрист? Ако решат още нещо да измислят?
Росица беше права. На следващия ден отидох при адвокат и научих много интересни неща. Оказа се, че не могат да отпишат човек от жилище без негово знание. Пламен беше излъгал – все още бях регистрирана в апартамента си.
Същата вечер Пламен дойде пак при мен, но този път не беше сам. С него беше Камелия.
— Дошли сме да поговорим като хора! — заяви свекървата още от прага.
— Като хора? — усмихнах се кисело. — След като звъните на колегите ми с гадости?
Камелия изобщо не се смути.
— Просто казвам истината! Колко си неблагодарна!
— Камелия, напуснете апартамента ми! — посочих към вратата.
— Твоя ли? — злобно се усмихна тя. — Ще видим докога ще е твой! Имам връзки! Мога много неща да уредя!
— Мамо! — Пламен опита да я спре.
— Млъкни! — прекъсна го Камелия. — Заради твоята слабост тази натрапница вече вирна носа!
Извадих телефона и включих записването.
— Камелия, повторете моля ви за връзките и за това какво можете да уредите! Ще бъде чудесно доказателство за полицията!
Свекървата почервеня от яд.
— Ти… записваш ли ме?
— Разбира се! В случай че решите да изпълните заплахите си! — продължих спокойно с телефона в ръка. — А сега напуснете жилището ми или ще извикам полицията!
— Пламен, тръгваме! — обърна се Камелия към изхода. — Нека тази мръсница живее сама!
— Милена… — Пламен ме погледна умолително.
— Пламен, направи избор! Или си зрял мъж със собствено семейство или завинаги момченце до мама!
Постоя няколко секунди и тръгна след майка си.
Седмица по-късно ми звънна непознат номер. Оказа се нотариусът – същият който трябваше да оформи договора за дарение.
— Милена? Обажда ви се Кирил – нотариусът. Трябва да поговорим относно ситуацията с вашето жилище!
— Слушам ви!
— Вижте… при мен дойде Камелия с молба за оформяне на договор за дарение на вашето жилище. Твърдеше, че сте съгласна и искате всичко по-бързо и без ваше присъствие!
— Какво?! Това е невъзможно!
– Разбира се че е невъзможно – съгласи се нотариусът. – Веднага отказах и обясних: без лично присъствие на собственика и проверка дали е дееспособен нищо няма как да стане! Но Камелия беше много настоятелна… дори предложи… компенсация за по-бързо обслужване…
– Опита ли се да ви подкупи?
– Меко казано… – въздъхна Кирил. – Исках само да ви предупредя: бъдете внимателни! Тази жена е решена на всичко… Дръжте документите за жилището сигурни!
Благодарих на Кирил за предупреждението и замислено затворих телефона. Камелия нямаше намерение да се отказва… Трябваше спешно нещо да предприема.
Вечерта позвъних на Пламен.
– Милена?! – той явно се зарадва на обаждането ми. – Готова ли си да се върнеш?
– Пламен… майка ти опита подкуп към нотариуса, само и само договорът за дарение да мине без мен…
Мълчание…
– Пламен… чуваш ли ме?
– Чувам… – отвърна глухо той. – Аз… аз не знаех…
