Лора преглътна обидата мълчаливо и отново отиде до най-близкия магазин, но от колбаса вече нямаше и следа.
— Всичко изкупиха пенсионерите, дори се нареди опашка. Когато колбасът е пресен, е много вкусен, и аз често го взимам за моите котки — отвърна младата продавачка.
След този случай Лора започна да купува два пъти повече пастет, за да стига и за Галина на обяд, и за майка си пенсионерката за сандвич.
Апартаментът на изплащане двойката даваше под наем, за да изплати възможно най-бързо банковия дълг, а старото си жилище — приватизирана стая в заводско общежитие — продадоха за първоначалната вноска на някакъв алкохолик.
И с тези наематели имаше вечни проблеми. Първа се нанесе самотна майка с двегодишната си дъщеря. На вид изглеждаше спокойна и уравновесена, но след седмица съседите започнаха да се оплакват. През нощта се чуваха музика, крясъци и плач на дете.
Георги поговори с квартирантката, тя обеща да се укроти, но после стана още по-зле — без разрешение доведе приятеля си в техния апартамент и започна…
Следващите наематели избираха вече с особено внимание и предпазливост.
Настаниха студент от друг град, чиито родители плащаха наема. Лора отиде няколко пъти да провери — изглеждаше тихо и спокойно.
Но след месец-два започнаха да идват приятели, компании. Счупиха смесителя в банята, надраскаха стените в коридора. Скоро трябваше и с него да се разделят.
Но ипотечните вноски трябваше да се плащат всеки месец — банката няма да чака. Затова решиха малко да намалят цената на наема и приеха при себе си баба пенсионерка.
Тя имаше пари — казваше, че е продала къща на село и решила малко да поживее в града, а после ще види какво ще прави.
С нея проблемите приключиха. Надежда винаги плащаше навреме — от пенсията си или може би децата ѝ помагаха. Лора и Георги само едно не можеха да разберат — защо самотната старица има нужда от двустаен апартамент в нова кооперация? Можеше по-скромно да живее.
— Какво ни интересува? — плаща редовно наема, не шуми, не цапа — казваше Георги на жена си. — Успокой се вече! Бабата не създава проблеми — какво повече ни трябва?
— Можеше при дъщеря си да живее… Защо харчи толкова пари само за себе си под наем? Не разбирам… — отвръщаше му Лора.
Надежда живя така известно време сама, но един ден не отговори по телефона и Лора реши по пътя към вкъщи да мине през ипотечния им апартамент и да провери дали бабата е вкъщи.
