Лора и Георги най-накрая изплатиха последната вноска по ипотеката си след три години. Не им беше никак лесно.
През цялото това време те живееха при тъщата, а нейният характер не би пожелал и на врага си. Даде на младите най-малката стая в четиристайния си апартамент, с прозорци към тухлена стена. Лора молеше майка си да им даде светлата спалня или хола, но тя не отстъпи.
Всички стаи бяха заети – в едната беше самата тя с любимата си Галина, другата – за любимия внук от по-голямата ѝ дъщеря, а залата беше за общи събирания пред телевизора.
Спалнята, която Маргарита даде на Лора и Георги, преди това ѝ служеше за килер за всякакви боклуци. С мъка на сърцето все пак жертва тези няколко квадрата за близките си, но веднага предупреди да не пипат нищо там и да не местят мебелите.
Така двойката живееше в ужасна теснота, но да се оплакват – дума да не става, Маргарита това никак не обичаше. Тя се смяташе за благодетелка и човек с най-добра душа.
През уикендите младото семейство гледаше да избягва от апартамента на тъщата, защото тогава идваше по-голямата дъщеря с единствения си син на гости.
Това момче със своите писъци и крясъци заместваше цяла шумна компания. Позволяваше му се всичко, защото беше любимият внук.
– Търпение, само търпение – успокояваше Лора съпруга си – не забравяй, че нямаме нито стотинка излишна. Ако ни помолят да се махнем – загазихме! Затова се усмихваме и с всичко сме съгласни. Не забравяй колко още мебели трябва да купуваме и кухнята ни предстои да обзаведем в нашия апартамент, а цените хвърчат нагоре!
Но един ден дори на самата Лора ѝ свърши търпението, когато изведнъж изчезна руло ливър колбас от горния рафт на хладилника им.
Случката беше следната: този простичък продукт много обичаше нейният съпруг още от дете. Често молеше жена си да му изпържи картофки с него и малко лук за аромат.
И точно тогава бяха докарали прясна ливър колбаска в най-близкия гастроном. Но явно не само Георги обожаваше ливъра – много го харесваше и котката Галина, която надушваше аромата на този „деликатес“ отдалеч.
Така Маргарита не издържа и отряза половината руло направо за любимицата си Галина, когато вкъщи нямаше никого.
Вечерта вече нямаше с какво да пържи картофките и Лора подложи майка си на разпит като следовател.
Но тя отсече: „Живеейки под моя покрив ли ще ми държиш сметка? Пожалих малко ливър за гладното животно! Каква дъщеря си ти тогава?“
