Елена се обърна от печката, където се пържеха кюфтета. Капки мазнина съскаха върху нагорещения тиган.
— Какви пари? Ти не си ми давал нищо.
— Не лъжи! Пет хиляди за продукти! Оставих ги на скрина в спалнята!
— Александър, аз тези пари не съм взимала. Провери пак, може да си ги преместил някъде.
— Вече всичко претърсих! Пари няма! Ти си ги взела и си ги похарчила за твоите парцали!
Елена изключи котлона и избърса ръцете си в престилката. За четири години брак беше свикнала с такива обвинения, но всеки път я боляха дълбоко.
— Александър, не съм взимала парите ти. Имам си собствена заплата, защо да крада?
— Заплата! — изсумтя той. — Твоите стотинки в магазина? Това не е заплата, а милостиня!
На вратата се появи Габриела – свекървата. Живееше с тях последните шест месеца, след като беше продала апартамента си. Парите, както каза тя, вложила в бизнеса на сина си, макар че какъв бизнес – Александър просто работеше като мениджър във фирма за строителство.
— Какъв е този шум? — попита тя и огледа кухнята. — Пак ли скандал?
— Мамо, тя ми открадна парите! Пет хиляди!
— Не съм крала — тихо повтори Елена.
Габриела се приближи и огледа снахата от глава до пети.
— А на мен Александър вчера никакви пари не ми е давал. Той ми ги даде да ги пазя, защото ти, Елена, не умееш да боравиш с пари. Всичко ще профукаш.
Елена усети как всичко вътре ѝ се свива. Отново. Пак са заедно срещу нея.
— Габриела, ако сте взели парите – кажете го направо. Защо ме обвинявате?
— Какво намекваш – че майка ми е крадла? — избухна Александър.
— Нищо такова не казвам. Просто искам да разбера какво става.
— Няма какво да разбираш — свекървата извади банкнотите от джоба на халата си. — Ето парите. Взех ги аз – да не ги похарчиш за глупости. Александре, ето ти ги обратно – купи си една свястна риза най-сетне; виж в какво ходиш на работа…
Александър взе парите и ги мушна в джоба си без дори да погледне към Елена.
— Благодаря ти мамо. Винаги се грижиш за мен.
Елена стоеше мълчаливо. Вътре ѝ кипеше обида, но отдавна се беше научила да не показва чувства – тук всяка проява на емоция се обръщаше срещу нея.
— Кюфтетата загарят — отбеляза Габриела сухо.— Всичко ти изпада от ръцете… Домакиня никаква!
Елена се върна при котлона; кюфтетата наистина бяха загорели от едната страна. Обърна ги внимателно и пое дълбоко въздух: Да не избухвам… Да не плача… Просто върши работата си…
Преди четири години всичко беше различно… Александър ухажваше красиво: носеше цветя, водеше я по кафенета… Елена тогава работеше пак в същия магазин като продавачка – без образование или връзки; израснала бе в дом за сираци и след завършването получи стая в общежитие и работа… Животът ѝ беше труден – но свой собствен…
После дойде Александър: красив мъж със самочувствие и добра работа; забеляза я веднъж докато пазаруваше; започна разговори и шеги; покани я на среща… Елена не вярваше на щастието си: такъв мъж до едно момиче от дом без семейство или минало…
Сватбата им беше скромна: откъм Елена нямаше никого освен една приятелка от общежитието; откъм Александър – майка му Габриела плюс няколко роднини и приятели… Габриела гледаше снаха си със зле прикрито неодобрение – макар тогава още да го криеше…
След сватбата Елена се премести при мъжа си: той живееше под наем в двустаен апартамент в краен квартал… Тя продължи работа и домакинството; стараеше се да бъде добра съпруга… Но постепенно всичко започна да се променя…
Появиха се дребни забележки: супата била пресолена; ризата изгладена зле; парите разпределени неправилно… После започнаха обвиненията: че харчи много; че няма вкус към обличане; че е проста и необразована…
А когато Габриела дойде при тях окончателно – стана още по-зле: свекървата пое командването вкъщи; критикуваше всяка стъпка на Елена, месеше се във всичко и настройваше сина срещу жена му… А Александър винаги слушаше майка си…
— Вечерята ще е готова след десет минути — каза Елена докато нареждаше масата.
— Най-после! — въздъхна Александър сядайки пред телефона.— Умирам от глад!
Габриела огледа масата критично:
— Салатата водниста някак… И хлябът малко… Да не би да икономисваш хранителни продукти?
— Купих точно толкова колкото трябва за седмица според вашия списък…
— Не спори със старши хора! Младото поколение вече няма никакво уважение…
Вечерята премина напрегнато тихо… Александър ядеше мълчаливо; Габриела въздишаше показвайки недоволство от храната… Елена почти не докосна чинията си… Апетит нямаше…
След вечерята тя миеше чинии докато свекървата със сина ѝ гледаха телевизия отсреща… Чуваха се смях и разговори… Елена бе отделена като прислужница допусната само временно у дома…
През нощта Александър легна без дори „лека нощ“… Елена лежеше до него втренчена в тъмното… Кога стана толкова нещастна? Кога престана да бъде любима жена а остана само товар?
Сутринта стана първа както винаги… Приготви закуска събра храна за работа на мъжа… Той излезе промълвил невнятно вместо сбогом…
– Елена трябва да поговорим – каза Габриела когато тя допиваше чая…
– Слушам ви
