А атмосферата в стаята стана нажежена.
– Добре, аз май ще тръгвам. – каза Илиян. Ще се видим утре.
– А какво ще има утре? – не разбра Александър.
– Утре ще донеса на Мария аерогрил. Остана ми от бившата. Аз самият не умея да го ползвам, а ти не искаш да купиш такова нещо на жена си.
– Просто не съм имал време. Все гледах, сравнявах цени.
– Ясно. Е, нищо, вече е късно, – каза Илиян с някакъв особен подтекст и погледна Мария влюбено. – Но ако си против, Александър, можем с Мария да се видим на неутрална територия. Например у мен. Нали така, Мария?
– Не, по-добре донеси грилa тук, – изкашля се Александър.
Когато Илиян си тръгна, Александър се нахвърли върху жена си.
– Какво беше това?!
– Къде?
– Тук! Защо флиртуваше с него?
– Недей така. Просто поддържах разговора.
Александър изведнъж си спомни нещо и излезе на балкона, където дълго говори по телефона с някого. От откъслечните фрази Мария разбра, че той е отменил уговорката с Николай.
– Виж при други роднини дали можеш да останеш за малко, при нас няма да стане – каза мъжът ѝ и затвори телефона.
Мария доволно потри ръце. Но успехът трябваше да бъде затвърден.
На следващата вечер Илиян дойде с грила, цветя, бонбони и… чанта.
– Не разбрах? Това какво е? – шашна се Александър.
– Мария каза, че мога да пренощувам у вас докато вкъщи правя малък ремонт. Реших след бившата всичко да преправя, за да доведа новата и по-добра жена в моите тристайни покои – обяви радостно Илиян и погледна към Мария.
– Влизай, Илиян! Сега ще изпържа кюфтета!
– Не! От днес нататък край със свободния достъп! Мария, защо толкова любезничиш с него?!
– А защо те интересува? – учудено попита Мария. – Илиян ни е гост. Нали ти самият казваше: домът е за приятели? Че трябва да помагаме?
– Промених си мнението! – изрева Александър и върна цветята обратно на приятеля си. – Благодаря за грила, а бонбоните ще изядем без теб. Всичко хубаво! – Чантата на приятеля беше оставена пред вратата. Всъщност Илиян изобщо нямаше намерение да нощува у Мария; просто искаше да ѝ помогне да запази брака си и доста се позабавлява от случката.
– Извинявай, Илиян. На Александър му е лошо настроението днес. Но винаги можеш да дойдеш пак когато имаме ден за гости – подвикна след него Мария.– Когато някой пак ще спи на пода или ще се къпе във ваната ни!
– Да-да! Звънкай ми или пиши! – усмихна се Илиян криво и тръгна към изхода.
Мария погледна разгневения си съпруг:
– Сега разбираш ли как се чувствам?
– Да! Всичко разбрах! Хотелът затваря врати! Никога повече няма да пускам никого тук! – промълви той намусено.
И удържа на думата си — спомняйки си колко нежно гледаше Илиян към жена му; Александър не искаше да загуби любимата си жена.
Затова оттогава гостите престанаха да остават дълго в дома им.
А Мария с удоволствие се наслаждаваше на тишината в апартамента — сгушена в любимото одеяло и щастлива,
че успяха да запазят семейството,
макар и с цената на приятелството с Илияан.
