Седейки в кафене с приятелка и ругаейки Александър на воля, тя измисли план. По-точно, приятелката ѝ подшушна решението на проблема.
– А ако и това не помогне, моят съвет е: напусни Александър. Ако не реагира дори на такова нещо, това ще е знак, че за него приятелите са по-важни от теб.
Послушала приятелката си, Мария се обади на Илиян – единственият приятел на мъжа ѝ, който никога не оставаше да нощува у тях и изобщо ѝ се струваше разумен човек.
– Илиян, ела ни на гости. Ще поседим, ще пием чай. Искам да изненадам Александър, събирам му приятелите.
– Кога? Работя през седмицата. Само през уикендите мога…
– Ела тогава през уикенда.
Илиян пристигна точно когато Александър беше излязъл до магазина – идеален момент за Мария.
– Слушай, имам голяма молба към теб… – Мария направи хитра физиономия.
– Казвай.
– Трябва да превъзпитам Александър. Бракът ни виси на косъм, мъжът ми ме побърква с вечната си отзивчивост.
– А аз как мога да помогна?
– Подай ми рамо. – Мария обясни плана си.
– Искаш да го накараш да ревнува? – попита Илиян с усмивка. – Е, защо не! Хайде да разиграем малък театър.
Когато Александър се прибра вкъщи, Мария и Илиян си бъбреха весело на дивана в хола.
– О, приятелю! Отдавна не сме се виждали! – първо Александър се зарадва.
– Срещнахме се с Мария и тя ме покани на чай. – Илиян погледна Мария с някаква особена топлина.
– Хайде тогава, аз бих хапнал между другото…
– Така ли? Александре, а ние с Илиян вече ядохме. Ще се оправиш сам този път.
Александър погледна жена си учудено. Изглеждаше някак различна от обикновено. Струваше му се дори доволна от госта им.
Мария седеше в красива рокля, гримирана и усмихната така сякаш е спечелила милион от лотарията.
– Значи сте се разделили с гаджето? – продължи тя разговора си с Илиян като игнорира мъжа си.
– Да. Изобщо не можеше да ме изслушва. Исках като се прибирам вкъщи да има уют и тишина. А тя все води приятелки и цяла нощ бла-бла-бла!
– Ох, колко ми е познато това… И Александър постоянно води някого у нас. Толкова съм изморена…
– Ела при мен ако ти трябва тишина докато у вас са неговите приятели или роднини – засмя се Илиян, а Александър при тези думи трепна осезаемо.
– Такааа… Приятели мои! Я идвайте тук при мен! Жено моя, ще нахраниш ли мъжа си или какво?
– Какво пък? Мъжът сам няма ли да се справи?
– Не! – отсече Александър и седна срещу тях във фотьойла. – Та… Защо дойде всъщност?
– Как защо? Отдавна не сме се виждали! Мария каза че търси компания за театъра… искала операта после балет докато ви гостува някой Николай у вас. Не ѝ било приятно вкъщи и затова търси къде да избяга!
– Аз ще ходя с нея! Казах вече! Няма нужда да бягаш от мен!
– Ти каза че ти е много скучно там… а Николай трябва подобаващо да бъде посрещнат докато търси апартамент в нашия град – едва удържа смеха си Мария; Александър беше клъвнал въдицата без особени усилия от нейна страна!
— Ще издържа — заради теб ще го направя. А за Николай още нищо не е ясно…
