– Мария, недей да се цупиш. Не можех да откажа. Хотелите са скъпи.
– Ако още веднъж видя някой непознат в нашата баня, ти ще си този, който ще отиде в хотел! – промърмори Мария. Тя знаеше, че апартаментът е на мъжа ѝ, но този безкраен върволица от гости я влудяваше.
За известно време гостите спряха да идват. Мария вече беше готова да се зарадва и да си отдъхне с облекчение, ако не беше случката малко преди заминаването ѝ при родителите.
Решила да си легне по-рано, тя се събуди посред нощ от странен трясък. Мъжът ѝ спеше спокойно и тя реши, че ѝ се е причуло. За да се успокои, отиде в кухнята за чаша вода. На пода в коридора, завит с любимото ѝ одеяло, спеше поредният „бедняк“. Далечен роднина на Александър, който живееше в съседния град.
– Николай, какво правите тук?! И как влязохте?!
– Мария, не може ли малко по-тихо? – промърмори той и се обърна на другата страна. – Утре имам важно интервю…
Това вече беше прекалено.
Връщайки се в спалнята, Мария рязко дръпна одеялото от мъжа си и светна лампата с настояване за обяснение.
– Какво? – не разбра Александър.
– Николай. Защо спи на пода и как попадна у нас посред нощ? Или го криеше някъде докато аз събирах багажа си? – изсъска злобно Мария.
– Ъм… Той трябваше да пристигне утре – виновато промълви мъжът ѝ. – Исках да не разбереш. Спи на пода защото има болки в гърба и не може на меко легло. Много молеше да преспи тук. Предлагат му работа наблизо…
– И ще живее при нас?!
– Не… Само седмица-две… Но ти нали така или иначе заминаваш! Няма да ти пречи.
– Добре! Аз ще замина. Да видим как ще се оправяш без слугинята си! – изсумтя Мария. На сутринта стана по-рано от госта и го прескочи по пътя към изхода. Никакви закуски, никакви любезности или приготвени вечери за седмица напред. На Мария ѝ писна да бъде учтива домакиня.
Когато се върна след няколко дни, завари разруха: остатъци от пица, купища немити съдове и планини мръсно пране — сякаш у тях е нощувал не само Николай.
– Александър… – Мария почука с пръст по масата, за да привлече вниманието на мъжа си, който играеше игри на компютъра.– Върнах се. А домът ни прилича на свинарник.
– Ох… Не успях да почистя навреме… Но нищо де — сега ще оправим всичко заедно…
– Как ти беше без мен? – пропусна думите му покрай ушите си Мария.
– Еми трудно беше донякъде… ама се справихме! Добре че има доставка на храна… Между другото — приеха Николай на работа! – гордо заяви той.
Мария въздъхна дълбоко. Разговорите не помагаха — трябваше друг подход.
Първо хвърли до краката на Александър мръсното пране оставено от квартиранта; после събра боклука и го изсипа върху компютъра му.
– Мария! Какво правиш?! Казах ти — ей сега ще изчистим!
– Ще чистиш ти! Сам! Без мен! След два часа всичко тук трябва да блести! – отсече тя и излезе от апартамента.
