Той мина покрай мен, без да ме забележи. Седна на бара и си поръча уиски с вода. Остави телефона до себе си, с екрана надолу. Изправих се. Бавно, като на кино. Роклята шумолеше. Токчетата отмерваха ясен ритъм.
Приближих се към него отзад. Спрях. Той усети погледа ми. Обърна се.
— Здравей, Александър — казах спокойно. — Как мина полетът?
Лицето му… никога няма да го забравя. Бледо. Очите разширени от ужас. Устата леко отворена. Гледаше ме като призрак, като видение.
— И-Илиана?.. Ти… какво правиш тук? — измъкна той.
— Летях до Лондон. Реших да направя прекачване тук. А ти? Кого чакаш?
Той рязко грабна телефона си и обърна екрана към себе си. Опита се да каже нещо, но гласът му го предаде.
— Калина — казах с усмивка аз. — Нали така я наричаш? Красиво име е това. Видях снимката ѝ — висока е, като мен.
— Илиана, не е това, което мислиш… — започна той, но го прекъснах.
— А какво мисля? Че изневеряваш на жена си след 14 години брак? Че се хвалиш с това пред приятелите си? Че плащаш за една нощ в хотел толкова, колкото аз изкарвам за месец? Или че ме имаш за глупачка и няма да забележа?
— Аз… не исках да те нараня.
— И аз не исках да идвам тук. Но не ми остави избор — или мълча и продължавам да бъда „жената на Александър“, или ти напомням коя съм всъщност.
— Не разбираш… това не е сериозно! Просто… страст е! А ти си моето семейство!
— Наричаш го „страст“, когато пишеш: „Ти си огън“ и резервираш стая за 400 хиляди лева? Наричаш го „несериозно“, когато казваш на приятелите си: „Жената мисли, че съм на среща“?
— Знаеш ли кое най-много боли? — казах тихо аз.— Не само че изневеряваш; а че **се наслаждаваш** на това! Горд си с измамата! Аз съм ти само прикритие! Можеш да живееш двоен живот и вярваш, че няма да разбера!
Той вдигна очи към мен – в тях имаше паника… и страх.
— Всичко провалих ли?
— Не всичко провали – провали **нас** двамата! Но знаеш ли защо съм тук? Не за сцена или сълзи дойдох… Дойдох, за да ме **видиш** истински – не като майката на децата ти или просто жена ти; а като жената, която някога обичаше… която още може да влезе в бизнес салона с черната рокля и да те остави без думи.
Гледаше ме… За първи път от много време насам – истински гледаше мен.
— Ти… изглеждаш невероятно…
— Винаги съм била такава – просто спря да го виждаш…
Извадих флашка от чантата си.
— Тук е цялата ви кореспонденция с Калина: снимки, касови бележки… аудио записи как се хвалиш пред другите! Няма да те изнудвам – просто искам да знаеш: знам всичко! И вече не ме е страх!
— Какво искаш? — прошепна той.
