И той мина покрай мен, без да ме забележи.
Аз останах на мястото си, наблюдавайки го как се отдалечава към изхода. В този момент не изпитвах нито болка, нито ревност – само странно спокойствие и увереност. Бях дошла тук не за скандал, а за да си върна себе си. За да му покажа коя съм всъщност – Илиана, жената, която той някога обичаше и която заслужава уважение.
Изчаках още няколко минути, допих шампанското си и станах. Вдишах дълбоко и тръгнах към изхода с високо вдигната глава. Знаех, че оттук нататък всичко ще бъде различно – вече няма да позволя да бъда просто фон в нечий чужд живот.
