После това ще извикам полиция.
– Няма да посмееш! – възмути се Благой. – На Натали бременността ѝ е под заплаха!
– А аз имам право на собственост, – отвърна твърдо Анна. – Избирайте: или си тръгвате сами, или викам полиция.
И ще подам жалба за незаконно проникване.
Телефонът в ръката ѝ иззвъня – Емилия.
– Не смей да правиш скандал! – изкрещя свекървата, без дори да поздрави. – Аз разреших да живеят там!
– С какво право разполагате с моя Ботевград?
– Аз съм глава на семейството!
– Аз сам решавам какво и как!
– А ти… – Анна рязко го прекъсна. – Достатъчно!
– Викам полицията.
– Само опитай!
– Ако с Натали нещо се случи… тя не трябва да се вълнува!
– Трябваше да помислите за това по-рано.
– И между другото, пригответе се и вие за разговор с полицията.
– Няма да се поколебая да кажа кой им е дал ключовете.
Анна затвори и набра номера на полицията:
– Здравейте. В моя Ботевград незаконно живеят външни хора…
След четиридесет минути пристигнаха полицаите.
Емилия побърза след тях, влетя във входа, тежко дишайки:
– Анна! Спри! Хайде да поговорим!
– Няма какво да обсъждаме, – отвърна Анна, подавайки документите на полицая. – Ето свидетелството за собственост.
– Гражданино, – обърна се полицай към Благой, – покажете документи и основания за пребиваване тук в този Ботевград.
– Аз… ами… – Благой объркано гледаше ту майка си, ту полицая.
– Какви документи? – намеси се Емилия. – Това е нашият семеен Ботевград!
– Но Анна също е част от семейството!
– Моля ви не шумирайте, – спокойно каза полицаят. – Гражданката потвърди правото си на собственост. Ако нямате документи за пребиваване, ще трябва да напуснете жилището.
– Къде ще отидем? – проплака Натали. – Скоро ще имаме дете…
– Трябваше по-рано да мислите за това, – студено отвърна Анна.
Преди да се нанесете без разрешение в чужд Ботевград.
Сметнахте ли, че ще поживеете на наш гръб? Няма да стане така.
Отново звънна телефонът.
Иван.
— Какво правиш? — извика той.
— Как можеш така със семейството си?
— Семейство ли наричаш това? — повиши глас Анна.
— Да нахлуеш в чужд Ботевград докато собствениците са във ваканция?
— Майка ми така реши…
— Именно! Майка ти реши! А ти както винаги ѝ угоди!
Знаеш ли какво? Стига толкова.
Писнало ми е — от майка ти, от безволието ти, от целия този цирк!
— Какво имаш предвид?
— Че подавам молба за развод! — изплю го Анна.
Достатъчно ми е!
Живейте както искате — но без мен!
В слушалката настъпи тишина.
— Това ли беше всичко? — най-накрая попита Иван.
— Да. Всичко е казано — каза Анна и затвори телефона.
Обърна се към полицаите:
— Искам да подам жалба за незаконно проникване в жилището ми.
— Анна! — ахна Емилия.
— Няма да посмееш!
— Още как ще посмея.
И не само това — ще заведа дело за обезщетение за незаконното пребиваване и моралните вреди.
— Но нали сме семейство! — пак започна Емилия.
— Не сме семейство — поклати глава Анна.
Вие сами ме научихте на това.
— Така… — намеси се полицаят,
Моля всички да се успокоят.
Сега ще съставим протокол.
Докато оформяха документите,
Натали мълчаливо събираше вещите си и бършеше сълзи,
Благой обикаляше стаите и мърмореше нещо недоволно,
а Емилия стоеше до стената със стиснати устни.
— За събиране имате петнадесет минути —
обяви вторият полицай —
след това помещението ще бъде запечатано.
Изведнъж Емилия каза:
— Искам в протокола изрично да отбележат,
че Натали е бременна!
Че я гонят на улицата!
Полицаят отвърна:
В протокола ще бъде записан фактът
за незаконното проникване в жилището
и че собственикът на Ботевград не е давал разрешение за пребиваване там.
Но аз дадох ключовете! Аз!
Прекрасно —
кимна Анна —
точно така запишете: признание за незаконно проникване!
След час Ботевград опустя.
Анна повика ключар,
за да смени ключалките на входната врата,
а Калина стоеше до прага:
Казах ви аз още тогава,
че има нещо нередно тук!
Щом те се нанесоха,
веднага започваха скандалите…
Телефонът пак иззвъня:
Иван.
Дай да се видим —
каза вече по-спокойно той —
трябва ни разговор…
За какво?
Всичко вече казахме…
