– Успех, – каза Ива и затвори вратата след него.
Когато ключалката щракна, тя се свлече по вратата на пода. Нямаше сили. Искаше й се да плаче, но и сълзи нямаше. Имаше само огромна, звънтяща празнота.
Тя отиде в кухнята. На масата все още лежеше самотната опаковка салам, която беше купил Александър. Ива я взе и я изхвърли в кофата за боклук. После отвори хладилника, който сега беше девствено чист, освен нейния контейнер с пилешки воденички, за които беше забравила.
– Нищо, – каза тя на глас. – Поне сега знам точно за какво отиват парите ми.
Мина месец.
Ива се прибираше от работа бавно. Времето беше прекрасно – началото на май, люлякът вече цъфтеше, във въздуха ухаеше на свежест. Тя влезе в любимия си супермаркет. Без да бърза, мина по рафтовете.
В кошницата сложи: бурканче червен хайвер (на промоция, но все пак), парче хубаво сирене с плесен, бутилка сухо бяло вино, пресни зеленчуци, стек от пъстърва.
На касата плати с карта – вече винаги имаше пари по нея. Оказа се много по-евтино да живее сама. Разходите за комунални услуги намаляха (водата и токът се харчеха много по-малко), хранителните продукти също почти не трябваха. Изчезнаха разходите за бира, цигари и безкрайните „дай за бензин“, „дай за части“.
Ива се прибра вкъщи и пусна любимата си музика. Приготви рибата, наля си чаша вино. Седна до прозореца и гледаше залеза.
Телефонът иззвъня – съобщение от Александър.
„Ива, здравей! Как си? Може ли да се видим да поговорим? Осъзнах всичко… Бях неправ. Колата тази глупава… Не я купих. Имам пари. Хайде да започнем отначало? Липсваш ми.“
Ива погледна екрана и отпи глътка студено вино. Спомни си лицето му тогава, когато крещеше за „пилешките дреболии“. Спомни си унижението си тогава, когато молеше за пари за прах за пране.
Тя изтри съобщението и блокира номера му.
– И на мен ми липсвах – каза тя на отражението си в тъмното стъкло на прозореца. – Себе си ми липсвах… Нормалният живот ми липсваше… И вече няма да го дам на никого повече.
На следващия ден Ива си купи нови ботуши – скъпи италиански от мека кожа. И резервация за санаториум за две седмици. Парите спестени от „освободената“ част от заплатата й стигнаха точно.
Животът след развода не свършва – оказа се дори по-вкусен… И по-честен.
Натисни „Харесвам“ и получавай само най-добрите постове във Facebook ↓
— Аха така! Значи оправяйте се сами със собствените си проблеми!
— Дадоха ти премия? Аз тъкмо ще ходя на море — купувай билети! — нагло поиска свекървата ми; аз само се засмях
— А защо реши ти да разпореждаш моята заплата? Не мислиш ли че прекаляваш? Кредита за мотора изплащай сам!
Защо камионът ЗИЛ 157 Колун е смятан някога за най-добрия
Аз взех кредит за кухнята — не да покривам дълговете на зълвата! — казах аз и първият път почувствах яд вместо жалост
— Имаш двустаен апартамент — а ние сме почти бездомни! — преувеличаваше братовчедката ми с планове да живее при мен безплатно завинаги
– Аз съм лекарка — ще правиш каквото кажа! – отсече свекървата към бременната снаха
— Сам й готви любимите й ястия всеки ден! Аз тръгвам на работа! — жена провали „гениалния“ план на мъжа си
— Свекърво — тихо там! Никого няма да впиша у дома — търсете други варианти!
— Охо — началничката дойде! — хилеха се мъжът и свекървата като получих повишение; месец по-късно никой вече не се смееше
Връщам се у дома… а годеницата има друг мъж!
— Тук са само няколко подписа… нищо сериозно… — казвал мъжът; а аз вече знаех какво крие този документ
— Сине… жена ти намеква че съм търтейка! Направо го казала: харчим това което сме изработили! — крещяла майката към сина
— Апартаментът вече е нашият! Моят син така каза! — родителите на мъжа пристигнали с куфарите пред прага
Нали сме семейство… можехте поне малко подготовка да направите! — укориха ни роднините които ненадейно пристигнаха от друг град
Коментар *
Име *
Email *
Сайт
Запази името ми email-а и сайта в този браузър при следващи коментари.
Δ
Последни публикации
Последни коментари
Архиви
Категории
