Не, тук трябва да се действа по друг начин.
Ива се върна в кухнята и изключи котлона. Готовите пилешки воденички ухаеха апетитно, но апетитът ѝ беше изчезнал напълно. Прехвърли храната в кутия, но не я сложи в общия хладилник, а я прибра в чантата си, с която ходеше на работа.
„Щом няма пари, значи няма пари“, помисли си тя злорадо.
На сутринта Ива тръгна за работа по-рано от обикновено, дори не приготви закуска на мъжа си. Остави на масата празна чиния и бележка: „Извинявай, продуктите свършиха, няма пари. Изпий една водичка“.
Целият ден в поликлиниката работеше като автомат, но мислите ѝ все се въртяха около вечерния план. В обедната почивка отиде в стола и за първи път от дълго време си взе не просто салата, а истински гулаш с картофено пюре и компот с кифличка. Хапна обилно и с удоволствие.
Вечерта се прибра у дома без никакви тежки чанти или торби. Ръцете ѝ бяха свободни, гърбът изправен.
Александър я посрещна в коридора с недоволно изражение.
– Ива, защо се прибираш толкова късно? Гладен съм като вълк! В хладилника е празно като след война – дори яйца няма! Мина ли през магазина?
Ива спокойно свали палтото си, събу обувките и влезе в стаята.
– Не съм минавала през магазина, Александър.
– Как така не си? – тръгна след нея той. – А какво ще вечеряме?
– Няма какво да вечеряме – Ива седна на дивана и хвана книга. – Казах ти още онзи ден – няма пари. Авансът е чак вдругиден. Днес на работа изпих само чай без нищо и търпя глада. Ти също потрай малко. Кризис е положението.
Александър ококори очи.
– Шегуваш ли се? А супата? А основното? Винаги измисляше нещо!
– Фантазията ми свърши, миличък. Кюфтета от въздух не мога да правя. Сам каза – няма пари. Моите стотинки ги дадох за сметки и транспорт. Това е – бюджетът е празен.
Александър постоя насред стаята с отворена уста като риба на сухо. Явно очакваше Ива както винаги да направи чудо: да вземе назаем от приятелка, да изрови някакви скрити спестявания (както уж имала всяка жена) или просто да намери храна някъде из шкафовете.
– Ей това вече… – промълви той безпомощно. – И какво да правя?
– Пий вода или лягай по-рано да спиш – насън гладът не се усеща толкова много.
Александър избухна нервно, тресна врата и отиде към кухнята. Ива го чу как дрънчи със шкафчетата, отваря и затваря хладилника, рови из пакетите със зърнени храни. Явно беше намерил останали сухи макарони, защото скоро замириса на варено тесто. Ива се усмихна под мустак: празни макарони без масло и кренвирши са чудесно ястие за милионер с триста хиляди по сметката си.
На следващия ден историята се повтори: Ива пак обядва обилно на работа; по път към вкъщи си купи чаша кафе и пастичка и ги изяде спокойно на една пейка в парка сред тишината; вкъщи пристигна нахранена и спокойна.
Този път Александър я посрещна вече не учуден, а ядосан:
– Това вече не е смешно! Втори ден ям само голи макарони! Подиграваш ли ми се? Ти домакиня ли си или какво?
– Аз съм ти жена, Александър, а не магьосница – отвърна тя спокойно.– Не мога да купувам продукти без пари! Дай ми левове – ще напазарувам всичко необходимо: борш ще сваря даже! Какъв е проблемът?
– Казах ти вече – нямам! – кресна той раздразнено; погледът му започна да шарят нервно.– Задържаха ги!
– Ето че и аз нямам тогава… Значи сме на диета! Полезно било за здравето…
Вечерта Александър нарочно се облече демонстративно и излезе навън; върна се след час целият пропит със миризма на дюнер-кебап… Ива нищо не каза — само отбеляза про себе си колко бързо намира средства за шаурма… Но вкъщи пак нищо не донесе…
Така мина седмица — странна седмица… В къщата настъпи ледена тишина; Ива спря напълно да готви или мие чиниите след мъжа си (той оставяше мръсните съдове по масата — тя принципно повече не ги докосваше), спря дори неговите дрехи да пере…
– Няма прах за пране… – отвръщаше тя при всяко оплакване относно мръсните му ризи.– Свърши… За нов нямаме левове…
Александър кипеше вътрешно — ту молеше жалостиво; ту натискаше на съвестта ѝ:
– Съвсем закоравя! — крещеше той един петък вечер.– Работя цял ден като вол — връщам се във кочина! Няма какво да ям; ризите ми са всички смачкани! Защо ми е такава жена?
– А защо ми е такъв мъж? — попита спокойно Ива право в очите му.— Който дори филийка хляб или пакет прах за пране не може да осигури вкъщи? Аз също работя цял ден — уморявам се поне колкото теб… Но защо проблемите с храната и домакинството винаги са само мой грижи?
