– Александър, свърши ни слънчогледовото олио, а от праха за пране е останало само за едно пране – Ива стоеше на вратата на стаята, избърсвайки мокрите си ръце в престилката. – Трябва да минем през магазина, списъкът стана доста дълъг.
Александър, без да откъсва поглед от екрана на телевизора, където вървеше някакъв напрегнат футболен мач, само недоволно сви рамо.
– Ива, знаеш какво е положението – проточи той, без дори да се обърне. – В нашия завод пак има забавяния. Началникът на цеха каза, че този месец няма да видим премии. Преди два дни ти дадох последните две хиляди. Разпредели ги както можеш.
Ива въздъхна тежко. Това „разпредели ги“ го слушаше вече половин година непрекъснато. Все едно семейният бюджет беше ластик, който може да се разтяга до безкрайност. Мълчаливо се върна в кухнята, отвори хладилника и с тъга погледна към самотния буркан с кисели краставички и тенджерата с остатъка от вчерашната супа. Супата беше постна, само с пилешки гръбчета – нормално месо не бяха купували вече три седмици.
Ива работеше като старша медицинска сестра в градската поликлиника. Заплатата ѝ беше стабилна, но малка. Преди време, когато Александър носеше вкъщи добри пари, живееха прилично: ходеха на море веднъж годишно, обновяваха си дрехите и хладилникът винаги беше пълен. Но после по думите на мъжа ѝ във фирмата започнал криза – орязаха заплатите и премиите изчезнаха; сега той носеше вкъщи жълти стотинки, които едва стигаха за сметките и бензина му.
Цялата тежест по храната и битовите нужди падна върху раменете на Ива. Тя поемаше допълнителни смени и дежурства през уикендите само и само да върже двата края някак си. А Александър… Александър се прибираше уморен от работа, лягаше на дивана и страдаше от световната несправедливост – но държеше вечерята да е пълноценна и от три ястия.
– Разтягай… – прошепна Ива към празната масленка. – Докога още? Скоро ще се скъса…
На следващия ден след работа Ива както обикновено мина през супермаркета. Дълго стоя пред щанда с месото и разглеждаше сочните парчета свински врат; накрая обаче взе тарелка с пилешки воденички – евтино и практично решение. Ако ги задушиш дълго със сметана стават съвсем прилични за ядене. На касата изтупа портмонето си до последната стотинка; до аванса оставаха три дни, а портмонето вече бе празно.
Вечерта докато воденичките къкриха на котлона Ива реши да забърше прахта в антрето. Александър вече спеше приспан от обилната вечеря и няколко бири (които според него бил купил „от спестени дребни“).
Ива хвана якето му да го окачи по-право и усети нещо във вътрешния джоб. Знаеше че не е хубаво да рови из джобовете му но навикът ѝ да проверява дрехите преди пране си каза думата автоматично: ръката ѝ напипа сгънат лист хартия.
Оказа се касова бележка – но не от хранителен магазин; това бе разписка от банкомат отпреди същата вечер в 18:45 чaса. Ива разгъна листчето… и усети как земята под нея пропада.
„Остатък по сметката: 345 000 лева.“
Ива премигна невярващо дали не е сбъркала запетаята? Не – цифрите бяха ясни; още повече че малко по-нагоре имаше ред за последната операция: „Постъпление на заплата: 78 000 лева“.
Седемдесет и осем хиляди! А вкъщи донесе две… Каза че това било всичко което са му дали…
Ива бавно се отпусна върху табуретката в антрето; главата ѝ бучеше неприятно силно… Спомни си как преди месец ходеше със старите ботуши които пропускаха вода защото Александър каза: „Ива, потрай малко няма никакви пари.“ Спомни си как отказа зъболекар заглушавайки болката с таблетки… Спомни си пилешките гръбчета… воденичките…
Обидата я заля гореща като киселина; това вече не беше просто обида а истинско предателство! Докато тя спестяваше даже от дамски превръзки или чай той трупал стотици хиляди! За какво? За нова кола? За друга жена? Или просто защото е скъпчия който мисли че жена му трябва сама да издържа семейството?
Ива внимателно сложи бележката обратно в джоба му… Имаше желание да нахлуе в спалнята разтресе мъжa си насила тикне му бележката под носa… Да направи скандал… Да строши чинии… Да го изгони веднага… Но се овладя — скандалът нямаше нищо да промени; той щеше пак да увърта лъжe или твърди че събирал за изненада или че банката сбъркала…
