Тълпата роднини нахлу в антрето, говорейки високо.
Децата веднага се насочиха към хладилника. — Може ли нещо за хапване? — попита тийнейджърката, отваряйки вратата. — Не, не може, — строго каза Мария. — Сядайте и казвайте какво искате.
Свекървата я погледна с презрение: — Ти изгони моя син от собствения му дом!
Дошли сме да възстановим справедливостта.
Мария скръсти ръце на гърдите си: — Първо, това е моят апартамент.
Второ, вашият син сам си тръгна при любовницата си, която издържаше с нашите общи пари. — Лъжеш! — извика лелята. — Илиян никога не би направил такова нещо! — Ето потвържденията за преводите, — Мария извади банкови разпечатки. — 70 хиляди за месец.
Искате ли да видите кореспонденцията им със снимките?
Настъпи неловко мълчание.
Свекърът пръв се окопити: — Е… дори и да е вярно, трябва да разбереш – на мъжа понякога му трябва… разнообразие.
Но семейството е свято!
Мария се засмя: — Колко трогателна грижа за семейството.
Тогава защо не дойдохте, когато синът ви броеше всяка стотинка, която харчех за храна?
Или когато брат му съсипваше апартамента ми?
Виолета изсумтя: — Все пак не си права!
Ние сме семейство и ще решаваме всичко по семейному.
Днес оставаме при теб, за да обсъдим как ще върнеш Илиян.
Днес оставаме при теб, за да обсъдим как ще върнеш Илиян.
Мария бавно се изправи и отиде до вратата: — Имате две минути да се съберете и да си тръгнете. — Какво, гониш ни? — възмути се лелята. – Нали сме гости! – В моя дом гостите се държат прилично, – отвърна Мария. – А вие – не.
Затова или напускате сами, или викам полицията. – Коя си ти въобще! – изкрещя Виолета. – Ще те влачим по съдилищата!
Апартаментът е семеен! – Не е така, – спокойно отвърна Мария. – Беше мой преди брака ни.
Ето документите, – тя извади папка. – Искате ли да проверите?
Свекърът опита да вземе папката, но Мария се дръпна: – Времето изтече.
Излизайте.
Когато най-накрая останаха зад вратата й, Виолета просъска: – Още ще съжаляваш!
Ще те унищожим в социалните мрежи!
Мария само се усмихна: – Опитайте.
Само не забравяйте да приложите скрийншотите на преводите на сина ви към любовницата му.
Мисля, че последователите ви ще намерят това интересно.
Вратата се затвори с трясък.
Мария се облегна на нея и затвори очи.
В главата й вече зрее план – още утре ще подаде молба за ограничителна заповед спрямо дома й.
А засега… засега просто трябваше да преживее този ден.
Отиде до прозореца и видя как „роднините“ бурно обсъждат нещо на паркинга долу.
Илиян ожесточено обясняваше нещо на майка си с размахани ръце,
а Виолета крещеше обратно,
а лелята вече беше извадила телефона и яростно пишеше – вероятно започваше обещаното „ловуване“ онлайн срещу Мария.
Тя въздъхна и спусна пердетата.
Нека пишат…
Истината беше на нейна страна,
а това бе най-важното.
Седмица след визитата на роднините Мария стоеше пред огледалото и пробваше строг костюм за делото.
Часовникът тиктакаше в кухнята – до заседанието оставаха два часа.
Изведнъж звънът на входната врата прониза тишината.
През шпионката тя видя Илиян.
Изглеждаше уморен; под очите му имаше тъмни кръгове.
Мария отвори вратата без да маха веригата.
— Какво искаш?
— Да поговорим… без съд.
Аз… готов съм всичко да уредим мирно.
Мария поклати глава:
— Закъсня.
Твърде много лъжи има вече между нас, Илиян.
— Но ти няма как просто така да ме изхвърлиш навън! Имам права!
Той рязко хвана касата на вратата.
Мария спокойно измъкна документ от папката:
— Ето извлечение от България.
Апартаментът е моя собственост.
Ето брачния ни договор – сам настояваше да го подпишем тогава,
помниш ли? „За да не претендирам за бизнеса ти.“
Жалко само че бизнес така и нямаше…
Илиян пребледня:
— Ти… нямаш право…
— Имам право,
прелисти тя страницата,
по член 35 от Жилищния кодекс.
Да ти прочета ли?
Лицето му внезапно се промени:
— Мария… хайде по-добре мирно…
Ще върна всичко!
Онези пари… аз…
— Кои пари точно? —
присви очи Мария —
тези които превеждаше на Камелия?
Или онези дето похарчи за новият й бюст?
Той поклати глава отчаяно:
— Не разбираш… Тя ме изнудва!
Каза че ако не платя,
ще ти разкаже за връзката ни миналата година…
Мария рязко отвори широко вратата:
— МИНАЛАТА ГОДИНА?!
Илиян осъзна че се е изпуснал;
лицето му помръкна:
— Стига толкова!
Няма повече да ми говориш така!
Опита се насила да нахлуе вътре,
но Мария мигновено грабна телефона:
— Вече набрах 112.
Ще си тръгнеш сам или с полиция?
Замръзнали застинаха един срещу друг във напрегнато мълчание.
Изведнъж асансьорът спря
и оттам излезе съседката –
Жанета.
– Марийче,
всичко наред ли е?
– старицата втренчено изгледа Илиян –
Пак този… човек те тормози?
Илиян сви юмруци:
– Това са семейни работи!
– Семейни? –
изсмя се Жанета –
Кога последно боклук хвърля или сметки плати бе?!
Всичко сама теглеше тая жена,
а ти само пиене и жени преследва!
Илиян онемя от тази откровеност;
Мария едва удържа усмивката си.
– Ще звънна адвокату! –
измънка той докато бягаше към асансьора.
– Звънни де! –
извика след него Мария –
Питай го колко струват консултации по разделяне имущество дето го нямаш!
Щом асансьорната врата хлопна зад него,
Жанета кимна одобрително:
– Браво момичето ми…
Мъжете са като автобус –
не харесаш ли някой,
чакаш следващият!
Мария избухна в смях.
За първи път от месеци смехът й звучеше истински.
След два часа съдът потвърди развода по опростена процедура.
Когато Мария напускаше сградата,
телефонът й звънна.
Непознат номер:
– Ало?
– Камелия е…
исках само прошка…
Не знаех че има жена докато снимките ви видях…
Мария завъртя очи:
– Честито придобиване!
Вземай го –
опакован е!
– Не сте ме разбрала… той ми дължи 50 хиляди…
Обещаваше след развода половин апартамент
да вземе
да ми върне парите…
А сега научавам че жилището въобще не било негово!
Мария бавно се усмихна:
– Добре дошла в моя свят Камелийче…
Съдете го –
имам чудесния номер на адвоката му ако искате!
Затвори телефона
поемайки дълбоко въздух;
Свободният въздух миришеше различно.
Рано сутринта точно осем часа куриер позвъни.
Мария подписа документите –
официалното решение по развода.
Постави листа до друг важен документ –
заявлението за ограничителната заповед срещу Илиян,
която вече чакаше готова в чантата й.
Телефонът внезапно завибрира.
СМС от непознат номер:
„Мислеше ли че всичко толкова лесно ще приключи?
Очаквай изненада.
К.“
Мария сбърчи чело.
