— Жена ти нахлува в спалнята ми без да пита! — възмущаваше се Зоя. — Никакво уважение към по-възрастните!
— Зоя е права, — кимна Димитър, без да чуе обясненията на Милена. — Бравата наистина е необходима.
В душата на Милена нещо се скъса. Завинаги. Без връщане назад. Мъжът ѝ подкрепи идеята да я заключат в собствения ѝ дом.
— Стига! — извика Милена, обръщайки се с лице към тях. — Омръзна ми да съм невидима в собствения си апартамент!
— Как смееш да говориш така с по-възрастните! — ахна Зоя.
— Вземи се в ръце веднага! — строго нареди Димитър.
Гневът заля Милена изцяло. Години унижения и мълчание избиха навън.
— Махайте се и двамата! — изкрещя жената, разтваряйки гардероба. — В моя апартамент за вас няма място!
Милена грабна куфарите и започна да хвърля вътре вещите на Зоя. Ръцете ѝ трепереха от натрупаната ярост, но всяко движение беше решително. Рокли, обувки, козметика летяха в куфарите без ред. Вътрешно всичко кипеше от дълго потискан гняв. Години унижения избухнаха като мощен поток.
— Полудяла си! — мърмореше объркано Димитър, невярващ на случващото се.
Милена не спираше нито за миг. Всяка вещ, пратена в куфара, сякаш я освобождаваше от оковите на покорството.
— Най-после прогледнах! — отсече жената, докато прибираше ризите на мъжа си. Гласът ѝ звучеше твърдо, без предишната мекота. — Живей със Зоя, щом тя е по-важна от жена ти!
Сълзи от ярост се стичаха по бузите ѝ, но Милена не ги забелязваше. Освобождението опияняваше повече от всеки празник.
— Как можеш да изгониш майка ми! — възмущаваше се мъжът ѝ и я хвана за китката.
Милена рязко се измъкна; очите ѝ горяха с решителност и вече нямаше и следа от предишната покорност.
— Лесно е, — студено отвърна тя и с усилие закопча циповете на куфарите. Ръцете ѝ вече не трепереха. — Вратата е там.
Зоя заедно с Димитър напуснаха жилището напълно объркани. За първи път Зоя мълчеше и стискаше здраво кърпичката си с бледи пръсти.
Месец по-късно Милена седеше пред статива и рисуваше морски пейзаж с фар. По стените отново висяха нейните платна, а по первазите цъфтяха нови теменужки от различни сортове. Разводът беше оформен бързо – апартаментът остана нейна собственост още отпреди брака.
Димитър опита да се върне, кълнеше се че ще поговори със Зоя. Но Милена бе научила най-важното: един мъж, който те предава в най-решителния момент, никога няма да се промени. На масата лежеше покана за изложба на местни художници – животът постепенно започваше да влиза в релси.
— Това е моят апартамент и няма да го давам само защото изведнъж сте решили „да бъдем семейство“! — извика Ива и тресна вратата след себе си.
