— Риба не се пържи в тази къща — заяви Зоя сутринта. — Миризмата попива в мебелите.
Милена и Димитър се движеха на пръсти из апартамента. Всяка дреболия предизвикваше недоволството на Зоя.
— Защо сте оставили чайника на котлона? — възмущаваше се Зоя. — А кой разпиля трохи по масата?
Между жените постоянно възникваха конфликти. Милена се опитваше да отстоява правата си, но Димитър неизменно вземаше страната на майка си.
— Прекалено си нервна — упрекваше съпругът жена си. — Зоя е възрастен човек, трябва да ѝ отстъпваме.
Търпението на Милена се изчерпваше.
Една сутрин Зоя се появи с два огромни куфара. Милена отвори вратата и застина от изненада.
— Премествам се при вас — спокойно съобщи Зоя, като влачеше багажа в коридора. — Апартамента си го дадох под наем на студенти за дълго време.
— Как така ще се местиш? — объркано попита Милена.
— Така! — отсече Зоя и с куфарите влезе в спалнята. — Тук ще спя. На моята възраст комфортът е по-важен от диванските възглавници.
Зоя изхвърли всичките рокли и ризи на Милена от гардероба. Започна да нарежда своите дрехи. Милена мълчаливо наблюдаваше как бракът ѝ рухва пред очите ѝ.
— А ние с Димитър къде ще спим? — тихо попита Милена.
— На дивана ще се наместите — безразлично отвърна Зоя. — Млади сте, ще свикнете.
Седмицата се превърна в истински кошмар. Спалнята стана непревземаема крепост на Зоя, където никой не беше допускан. Милена и Димитър се гъчкаха върху тесния диван, постоянно си пречеха един на друг. Всяка сутрин Милена ставаше разбита, с болки в гърба.
— След осем пълна тишина! — нареждаше Зоя от покоите си. — Свикнала съм на ред!
На работа колегите забелязаха как Милена пребледнява все повече. Апетитът ѝ изчезна, нервите не издържаха. В собствения си дом жената се чувстваше като гостенка, дори по-зле – като прислужница.
Една сутрин Милена забеляза любимите си теменужки в кофата за боклук.
— Обостри ми се алергията — нехайно обясни Зоя. — Тези прахоуловители вредят на здравето ми.
Гърлото на Милена се сви от плач. Теменужките растяха при нея три години, всяка имаше своя история.
Последната капка беше моментът, когато ѝ потрябваха документи от нощното шкафче до леглото им. Жената внимателно влезе в бившата спалня.
— Как смееш да влизаш без разрешение! — извика Зоя, скачайки от леглото си.— Това вече е моята стая!
— Извинете, трябват ми документите от шкафчето… – смутено обясни Милена.
— Трябваше да почукаш! – избухна Зоя.— Още утре ще сложим ключалка!
В този момент у дома пристигна Димитър и майка му веднага го нападна с упреци:
