— Влизай по-бързо! — възкликна радостно Милена, отстъпвайки встрани. — Позволи ми да ти помогна с чантите.
— Благодаря ти, скъпа, — усмихна се Димитър, оставяйки нещата в антрето. — Ето ме у дома. Двамата се преместиха в хола, където слънчевите лъчи играеха върху акварелните пейзажи на Милена. Димитър спря пред картината с горското езеро и възхитено поклати глава.
— Невероятна красота — прошепна Димитър. — Всеки път, когато я гледам, се удивлявам на майсторството ти.
Милена поруменя от удоволствие.
На первазите любимите теменужки в керамични саксии се протягаха към светлината.
— А тези дребосъци създават особена атмосфера — отбеляза Димитър, приближавайки се до прозореца. — Истинско уютно гнездо си създала тук.
Радостта изпълваше Милена. Най-сетне бе срещнала мъж, който споделяше нейните увлечения.
След половин година стояха в ритуалната зала. Малка церемония, близки приятели, букет бели рози в ръцете на Милена. Зоя седеше на първия ред с каменно изражение на лицето си. Милена улови оценяващия ѝ поглед към простата бяла рокля.
В банкетната зала бяха подредени само три маси. Атмосферата беше топла, гостите се смееха и поздравяваха младоженците. Но Зоя остана с кисела физиономия.
— Навремето булките изглеждаха по-скромно — заяви високо Зоя, обръщайки се към съседката си по маса. — Не се обличаха толкова предизвикателно.
В душата на Милена всичко се сви. Роклята беше най-обикновена – без деколте и цепки. Димитър разговаряше увлечено с приятелите си и не забелязваше остротата в думите на майка си.
Първите месеци от съвместния им живот изминаха неусетно. Сутрин Милена вареше кафе, а Димитър подреждаше масата в кухнята. Вечер съпругът ѝ разглеждаше внимателно етюдите ѝ в спалнята.
— Разкажи ми за този пейзаж — молеше Димитър и посочваше картината с брезовата горичка. — Къде го нарисува?
— На вилата при една приятелка миналото лято — охотно отвръщаше Милена. — Виждаш ли как светлината играе по листата?
Преместиха мебелите в хола и освободиха повече място за статива ѝ за рисуване. Димитър предложи да окачат огледало срещу прозореца.
— Стаята ще стане по-светла — обясни той и прегърна Милена през раменете си. — А картините ти ще изпъкват още повече.
На дивана двамата правеха планове за ремонт и разлистваха списания за интериорен дизайн.
След три месеца звънна звънецът на входната врата. На прага стоеше Зоя с торта и букет хризантеми.
— Реших да посетя младоженците! – обяви Зоя, като влезе без покана в антрето им.— Ще пием чайче и ще си побъбрим!
В хола Зоя веднага отиде до перваза на прозореца.
— Тези теменужки са само прахоуловители! – отбеляза критично тя докато докосваше листенцата им.— В един дом трябва да цари чистота!
Милена смутено замълча. Зоя се обърна към стената с картините…
