И ето, настъпи моментът за подаръците, а аз бях особено развълнувана. Дълбоко в себе си се надявах, че съпругът ми ще ми подари нов телефон – старият ми наскоро потъна в мивката благодарение на нашата малка дъщеря.
И ето, той се приближи към мен с широка усмивка и ми подаде заветната оранжева кутия. На нея имаше логото на известна марка. Не можех да повярвам на очите си.
– Хайде, отвори я – каза той, едва сдържайки смеха си.
С треперещи ръце свалих капака… и застинах.
Вътре нямаше нищо. Нито телефон, нито инструкции, дори зарядно. Само празна кутия.
Съпругът ми стоеше до мен и се смееше на глас, а свекърва ми снимаше реакцията ми със своя нов айфон – точно този, който трябваше да бъде в тази кутия.
– Забавно е, нали? – каза мъжът ми, едва поемайки си дъх от смях.
Гостите замълчаха. В стаята се настани неловка тишина.
Усетих как буца се надига в гърлото ми. Но не исках да правя сцена. Престорих се, че се усмихвам, и благодарих за „оригиналния“ подарък. Вътрешно обаче всичко във мен кипеше.
Когато празникът приключи, съпругът ми, доволен от себе си, излезе да изпрати гостите. И точно тогава започнах да осъществявам плана си за отмъщение. Направих нещо, след което вече не му беше до смях.
Тихо събрах няколко негови вещи: четката за зъби, две ризи, зарядното устройство, самобръсначката му. Всичко сложих в една торба и я оставих до вратата.
Заключих ключалката отвътре и изгасих лампата.
След няколко минути той почука.
– Отвори, какво правиш, забравих си ключовете! – каза той все още весело.
Спокойно се приближих до вратата и отговорих:
– Можеш да поживееш при майка си. Там има айфон, забавно е и те снимат на видео. А аз ще помисля дали ми трябва клоун у дома.
Той стоеше зад вратата, невярващ, че говоря сериозно. А аз седнах на дивана, налях си чаша шампанско и за първи път тази вечер наистина се усмихнах.
Понякога най-добрият подарък е да напомниш на човек, че шегите имат последствия.
