— Всичко е, мамо. Тя подписа. Вече и апартаментът, и колата са мои. А дълговете — нейна грижа.
Иван говореше по телефона точно до входа на заседателната зала, без да си прави труда да говори по-тихо.
Гергана стоеше само на няколко крачки от него, стискайки здраво папката с документите до себе си. Той хвърли поглед към нея и се усмихна подигравателно:
— Още ли не си тръгнала? Хайде, хайде. Сега трябва да работиш — имаш кредити за изплащане.
Тя не отвърна нищо. Просто се обърна и тръгна по коридора, без да се обръща назад. Иван я изпрати с поглед и отново заговори в слушалката:
— Не, дори не опита да възрази. Казах ти — всичко ще стане така, както аз реша.
Гергана напусна сградата на съда, хвана такси и се отправи към кафене „Смачний Свят“. Васил вече я чакаше до прозореца.
— Направихте го — каза той вместо поздрав и ѝ подаде запечатан плик. — Това е от Георги. Даде ми го малко преди смъртта си преди три години. Помоли ме да ти го предам едва след развода.
Гергана взе плика, но не го отвори веднага.
— Знаел ли е как ще свърши всичко?
— Да. И ти остави цялото си дело: веригата пекарни „Пампушка за радост“, седемнадесет обекта из страната. Формално ги притежаваш вече половин година — но той поиска да изчакаш този момент.
Васил извади още една тежка папка с ластик.
— А това са материалите… За бившия ти съпруг и майка му. Георги ги събира две години поред. Тук е цялата информация. Прегледай ги у дома и сама реши какво ще правиш нататък.
Гергана прибра плика и папката в чантата си, кимна на нотариуса и излезе от кафенето, оставяйки чашата кафе недопита.
У дома тя отвори писмото от баща си. Почеркът беше ясен и уверен — болезнено познат още от детството ѝ.
„Гергана, ако четеш това писмо — значи си свободна. Прости ми за мълчанието ми. Иван с майка му ме изнудваха със стар случай от данъчната служба: заплашиха да ме издадат, ако се опитам да те предупредя… Но не стоях със скръстени ръце. В папката има всичко необходимо за теб. Не им прощавай… Живей.“
Тя разгърна досието: банкови извлечения; снимки на Иван с Росица; разпечатки на кореспонденции; преводи на средства — от кредитните ѝ карти към сметките на фирмата на Иван, а после към картата на Росица; наеми; подаръци; пътувания…
Дълго Гергана изучаваше цифрите и снимките, а после взе телефона:
— Ива? Гергана е… Помниш ли как спомена за помощ с дълговете? Имам нужда от среща… Утре… Да-да… Спешно…
Ива — кредитен консултант с бързи пръсти и уморен поглед — разстла пред Гергана документите:
— Виж тук: всеки заем е оформян лично от теб — но парите са постъпвали по сметката на фирмата на мъжа ти… А после директно при Росица… Тези дългове не са твои, Гергана! Това са негови харчове под твоето име! Можеш да заведеш иск: Семейният кодекс на България е на твоя страна! Ако един от съпрузите взима кредити или харчи пари без съгласието на другия само за себе си — това е основание за съдебно търсене!
Гергана извади папката от баща си от чантата и я сложи върху масата…
Иван постави върху масата папката, която принадлежеше на Георги.
— Имам доказателства — каза спокойно Гергана.
