„Как съпругът ми години наред криеше връзката си зад прикритието на волейбола, докато не поканих любовницата му у дома и не разкрих лъжите им до основи”
Елена и Иван живееха заедно вече седемнадесет години. На пръв поглед всичко беше наред, но напоследък нещо сякаш не беше както преди. Все едно онази искра, онази малка особеност бе изчезнала.
Преди я гледаше с пламък в очите, а сега…
— Мамо, къде ми е синьото пуловерче? — влетя в стаята дванайсетгодишната Ива.
Елена откъсна поглед от мислите си:
— В гардероба е. На втория рафт.
— Благодаря! — Ива изчезна също толкова бързо, колкото се появи.
Елена се усмихна. Децата може би бяха най-хубавото нещо, което някога се бе случвало на нея и Иван. Погледът ѝ падна върху часовника. Скоро Иван трябваше да се прибере от работа. Елена отиде в кухнята. Трябваше да започне вечерята. Докато режеше зеленчуците за салатата, мислите ѝ отново я връхлетяха. На пръв поглед всичко беше наред. Живееха в хармония, почти не се караха. И все пак нещо ѝ изглеждаше празно. В този момент входната врата хлопна и я изтръгна от унеса ѝ.
— Прибрах се! — чу се гласът на Иван.
Иван влезе в кухнята, целуна Елена по бузата и погали главата на Мартин.
— Как си, малък художнико? — попита сина си той.
— Добре съм — промърмори Мартин.
— А ти как мина денят ти? — попита Елена.
— Както обикновено — Иван отвори хладилника и извади бутилка вода. — Много работа, две срещи. А, между другото Георги ме покани в събота да играем волейбол.
Елена напрегнато слушаше. Напоследък много често ходеше да играе волейбол. Преди въобще не го интересуваше спортът, а сега дори отменяше семейни планове само за да играе.
— Ще ходиш ли?
— Да — каза Иван и отпи глътка вода.
Елена кимна мълчаливо.
— Тате, ще ме научиш ли да играя волейбол? — попита Мартин.
Иван се усмихна:
— Разбира се, синко! Като пораснеш още малко ще те науча.
— А защо не сега? — намуси се Мартин.
— Защото сега ще вечеряме — обади се Елена. — Хайде, иди си измий ръцете!
Мартин нехотелно слезе от стола и закрачи към банята.
Елена сложи масата и цялото семейство седна да вечеря заедно. След вечерята Иван помогна да разчистят масата и заведе Мартин в леглото му. Елена остана в кухнята да измие съдовете.
