— Какво има да се мисли? — избухна Гергана. — Да не си някаква скъперница? Или не обичаш мъжа си?
— Много обичам мъжа си, — отвърна Ива спокойно. — Но апартаментът е мой.
— Твой, твой! — размаха ръце свекървата. — А мъжът ти какъв ти е? Наемател?
— Мъж ми е, — усети как в нея се надига гняв. — И жилищната площ няма нищо общо.
— Аха, така ли! — скочи свекървата от дивана. — А ако се разведете? Николай ще остане с празни ръце?
— А ако не се разведем, за какво са му документите на апартамента?
Атанас явно вече беше уморен от случващото се и започна да се суети, шумолейки с документите.
— Ива, — опита се да се намеси той, — може би все пак обсъдете със съпруга си?
— Разбира се, — кимна Ива. — Когато се върне.
— Какво има да обсъждате! — не мирясваше свекървата. — Една нормална жена сама би предложила! А ти като куче на сено!
Дотук. Достатъчно.
— Гергана, — Ива стана цяла в ръст, — моля ви да напуснете апартамента ми.
— Какво?! — свекървата рухна на дивана.
— Чухте ме. Излезте. Веднага.
— Как смееш! — изписка тя. — Аз съм майка на мъжа ти!
— Именно затова ви моля учтиво да си тръгнете, — Ива пристъпи към вратата и я отвори широко. — Преди да започна да крещя.
Атанас набързо събра документите и стана.
— Гергана, хайде наистина да вървим…
— Ти съвсем ли полудя? — избухна свекървата, изправяйки се от дивана. — Заради някакъв апартамент ще разбиваш семейството! Казвам ти го като майка!
— Вие не сте ми майка, — отсече Ива. — И аз не разрушавам семейството.
— А кой тогава? — свекървата приближи плътно до нея и я боцна с пръст в гърдите. – Кой дойде тук с юристи?
– Именно! Кой дойде? – Ива не отстъпи назад. – Кой доведе чужд човек в дома ми и настоява да подпиша документи за моята собственост?
– Как можеш така! – свекървата хвана сърцето си. – След всичко, което направих за теб!
– А какво точно сте направили за мен?
– Дадох ти син! Най-добрия мъж на света!
Ива се усмихна леко.
– Подарък ли беше? Сега искате отплата ли?
– Каква отплата! – разплака се свекървата. – Просто искам синът ми да бъде истински мъж в собствения си дом!
– В собствения си? – повтори Ива. – Но домът е мой.
– Точно така! – възкликна Гергана. – Един мъж не може да живее на женска територия!
– Нека тогава купи свой собствен дом.
– С какви пари? Заплатата му е малка!
– Тогава да потърси по-добра работа.
– Какви ги говориш! – подсмръкна свекървата. – Заради теб напусна предишната работа! Премести се в друг град!
Ива застина за миг. Николай никога не беше местил градове; срещнаха се тук, в нейния град. А работата напусна сам по свое желание, защото не обичаше ранното ставане.
– Гергана, – каза тя уморено, – просто си тръгнете. Няма да подпиша нищо.
– Няма да тръгна! – свекървата тупна тежко на дивана.– Докато не подпишеш!
– Тогава ще извикам полицията.
– Дръзкаш срещу възрастните! – възкликна тя.– Къде ти е възпитанието?
– Възпитанието ми пречи насила да изхвърлям възрастни жени от дома си,— отвърна Ива.— Но търпението ми има граници.
Атанас прокашля леко:
–– Гергана… хайде все пак… Да поговорим спокойно…
–– Няма да вървя никъде!–– тропна с крак свекървата.— Тя ще ми вземе сина!
