Ива застина до прозореца на хола си, гледайки жената, която само преди минута беше приветлива и я наричаше дъще. Сега свекърва ѝ стоеше в средата на стаята с документи в ръце, а лицето ѝ бе изкривено от ярост.
Всичко започна в събота сутринта. Ива приготвяше закуска, когато неочаквано се разнесе звън на вратата. Странно — Николай беше излязъл за фитнес, а гости не очакваха.
— Ива, скъпа! — радостно възкликна Гергана, връхлитайки в антрето с чанта и едва не се сблъска с нея. — Как си? Как е здравето?
След нея с усилие се провря непознат мъж на около петдесет години със строг костюм.
— А това кой е? — объркано попита Ива.
— Запознай се, Атанас, юристът ни — важно махна с ръка свекървата. — Тук сме по работа.
Ива усети как неприятно ѝ се сви сърцето. Каква работа? Защо без Николай?
— Седнете, чай ще пиете ли? — предложи тя въпреки тревогата, която бушуваше вътре в нея.
— Няма да губим време — Гергана се настани на дивана и потупа празното място до себе си. — Сядай, Ива, да поговорим като семейство.
Юристът мълчаливо извади папка с документи от куфарчето си.
— Виждаш ли, скъпа — започна свекървата с мек глас — цяла нощ не можах да спя и мислех за вас с Николай. Млади сте, красиви сте, а живеете под наем. Това са хвърлени пари!
Ива присви вежди. Какъв под наем? Този апартамент беше нейна собственост, купен с нейни пари още преди да срещне Николай.
— Гергана, този апартамент е мой — напомни тя тихо. — Разказвала съм ти вече.
— Е да де! Разбира се! — размаха ръце свекървата. — Но нали сте семейство! А семейството значи общ имот. Аз си помислих: хайде да прехвърлим половината апартамент на Николай. За реда така да е.
— За какъв ред? — попита Ива и усети как гърбът ѝ се облива със студена пот.
— Е как иначе! — свекървата се наведе по-близо. — Мъжът трябва да усеща себе си като стопанин у дома си! Иначе излиза все едно живее при теб като издържаник.
Атанас покашля и изкара няколко листа от куфарчето си.
— Подготвил съм договор за дарение на половината апартамент — каза той делово. — Всичко е законно, просто трябва подписът ти.
Ива пое документите с треперещи ръце. Договор за дарение на половината апартамент на Николай… Всичко беше готово – липсваше само нейният подпис.
— Вие сериозно ли? — прошепна тя.
— Ами какво толкова? — Гергана повдигна рамене. — Нали обичаш Николай? Значи му вярваш! Ако не му вярваш – защо тогава се омъжва?
Ива бавно стана от дивана. Мислите препускаха лудешки в главата ѝ. Николай знае ли? Разбира се че знае… Иначе откъде майка му ще разбере чия е жилището? А този юрист очевидно не беше тук случайно…
— Къде е Николай? — попита тя тихо.
— На фитнес е… – отвърна свекървата без да я погледне в очите.— Решихме засега без него да обсъдим… Да не го притесняваме мъжете с такива… битови въпроси…
— Решихте?! – повтори Ива.— Кой реши?
— Еми аз реших… – почервеня Гергана.— Какво толкова има?
Внезапно всичко ѝ стана ясно: Николай знаеше; даже повече – това беше негова идея; той просто нямаше смелост сам да говори с нея и затова прати майка си… Страхливец!
— Знаете ли какво… – каза тя и прибра документите на купчина.— Ще помисля…
