— Това е апартаментът на сина ви, Галина, в неговото естествено състояние.
— Мария! Ти си жена! Трябва да…
— Аз не съм длъжна на никого. Димитър каза, че съм мързеливка и нищо не правя, затова реших да отговарям на думите му.
— Но той работи! Уморява се!
— А аз не се уморявам ли? — изправих се. — Галина, елате, ще ви покажа нещо.
Заведох я в банята. Там имаше купчина мръсно пране, чорапите на Димитър бяха разхвърляни по целия под.
— Виждате ли това? — попитах. — Всичко това го направи синът ви за четири дни. Аз чистех след себе си и Николай, а това е неговият принос.
Свекървата стисна устни — тя беше чистофайница и за нея такава мръсотия беше лично оскърбление.
Отиде в кухнята, отвори фурната — всичко беше залято с мазнина.
— Димитър! — извика тя.
Димитър излезе от стаята сънен, по бельо.
— О, мамо! Здрасти! Пристигна ли? Донесе ли кюфтенца? Защото тази… — кимна към мен, — не ме храни.
— Сега ще ти дам аз кюфтенца! — изведнъж изрева Галина, грабна мръсната кърпа от масата и го удари по рамото.
— Ай! Мамо, какво правиш?!
— Ти, прасе такова! На какво си превърнал дома?! Така ли те възпитавах?! Чорапи навсякъде! Тоалетната… пу!
— Мамо, ама Мария трябва…
— Мария не ти е слугиня! Тя ти е жена! И майка на детето ти! А ти дори след себе си не можеш да почистиш? Блокира ли ѝ парите? Ти?!
— Еми… възпитателен момент…
— Сега ще видиш момент! — извади портмонето си. — Мария, колко ти дължи за храната?
— Пет хиляди за седмицата.
Галина извади петхилядна банкнота и я сложи на масата.
— Ето ти пари за нормална храна – за теб и Николай. А този да яде пелмени докато се научи да чисти тоалетната!
Обърна се към сина си:
— В шок съм от теб, Димитре – мислех те за мъжкар, а ти… домашен паразит. Срамота!
Взе торбата с кюфтета и си тръгна. Димитър стоеше с отворена уста – най-големият му съюзник премина на страната на врага.
Понеделник сутрин. На Димитър му предстоеше важна презентация – годишният отчет пред инвеститорите. Необходим му беше „щастливият“ тъмносин костюм и папката с документите.
Затича се към гардероба – костюмът го нямаше.
— Мария! Къде ми е костюмът?!
— На стола е – отвърнах от кухнята.
Той притича до стола в хола – костюмът висеше там целият в бели котешки косми и с мазно петно на ревера.
— Ти… не го ли почисти?!
— А трябваше ли? Нали блокира парите ми – химическото струва пари!
— Сам няма да успея навреме! Презентацията ми е след час!
Грабна папката с документите от масата; отвори я и закрещя:
На корицата на отчета имаше рисунка с червен маркер: човече със заглавие „ТАТКО СКЪПЕРНИК“, Николай се беше постарал добре.
— А-а-а!!! — изкрещя Димитър. — Къде гледаш?! Детето развали документите!
— Почивах си – гледането на дете е работа; а аз съм в стачка!
Димитър стоеше насред стаята: в мръсен костюм, със съсипан отчет и само един чорап (вторият така и не намери сред купчината пране).
— Разваляш ми кариерата! — пищеше той. — Живота ми съсипваш! Ще те унищожа!
— Не, скъпи мой… — станах аз. — Кариерата сам си разваляш; не оцени тила зад гърба си… Мислеше си че уютът идва даром; че чистите ризи растат по дърветата… Ето че вече няма тил – върви при инвеститорите целият в петна и с надпис „Татко скъперник“. Нека видят що за успешен мениджър си щом у дома дори ред няма…
Погледна ме със злоба и ужас; разбра че ще стигна докрай. Грабна сакото и папката и излетя от апартамента забравил втория чорап…
Цял ден чаках обаждане; мислех че ще крещи но беше тихо… В осем вечерта се прибра пребит на вид…
В ръцете държеше огромен букет рози и торби от скъп ресторант… Влезе в кухнята остави ги на масата… Апартаментът смъдеше толкова силно от боклука че режеше очите…
