— А ти обичаш да висиш на чужд гръб и да вдигаш скандали заради едно палто.
— Не съм правил скандал. Просто попитах колко струва!
— Попита така, сякаш съм ти извадила парите изпод възглавницата!
Настъпи тишина. Мълчанието се проточи като ластик. После Иван се облегна назад на стола, прозя се демонстративно и каза:
— Добре. Живей както искаш. Купила си го — носи го. Само не се чуди, ако и на мен ми потрябва нещо. Например нов телефон. И маратонки. И може би конзола.
— Прекрасно — Ива взе чашата си и тръгна към стаята си. — Само те моля, купи си ги сам. Аз приключих с благотворителността.
Зад гърба ѝ той промърмори тихо:
— Гаднярка си, точно като Десислава.
Тя не отговори. Не защото нямаше думи, а защото думите отдавна бяха свършили. За три години. Без почивка, без разбиране, без партньорство.
Всичко беше едно дълго „потрай още малко“.
Ива влезе в стаята си и седна на леглото. Палто̀то още висеше на закачалката — ново, красиво. Помисли си, че е трябвало да купи шал — такъв, че нищо да не чува.
Ива не заспа до три сутринта. Не защото я глождеше съвестта — с това беше приключила отдавна — а защото оттатък стената някой много шумно търсеше себе си в TikTok. Иван се смееше на клипче с куче с очила, после — на клипче с мъж, който яде лимон, а после явно и на себе си пред огледалото.
На сутринта Ива стана първа, както обикновено. Направи кафе, погледна през прозореца и за първи път от много време реши да не приготвя закуска за Иван. Нека яде мандарини — харесват му са кисели, но поне са полезни.
В кухнята Иван влезе бос по анцуг с вид сякаш е във ваканция на Малдивите, а не в двустаен апартамент, за който тя плащаше вече три години.
— Що така кисела рано сутрин? — прозина се той и потри корема си. — ПМС ли?
— Не, просто е вредно да спиш до паразит — спокойно отвърна Ива без да откъсва поглед от чашата си.
Той застина.
— Това сега към кого беше?
— Към себе си… Спомням си как живеех преди: без мъже и без претенции към гардероба ми.
— Държиш се като вещица — измърмори Иван.— Между другото тръгвам за работа!
— Аха… За тази работа дето ти уреди „гаднярката“ Десислава? — повдигна вежди Ива.— Тази дето вчера така мило нарече? Забрави ли?
— Недей започвай… – наля си чай той.— Бях изнервен вчера…
— А аз три години бях изнервена… Всеки ден…
Ива излезе във ваната. Затвори се вътре, пусна водата и седна на ръба на ваната със сведена глава между дланите си.
Не ѝ се караше; не ѝ се крещеше; просто… вътре в нея отдавна бе пукнало нещо.
А сега започваше да се разпада съвсем.
Палтото само очерта пукнатината.
Парчетата хвърчаха из целия апартамент.
Телефонът звънна.
Десислава.
Ива го доближи до ухото:
– Здрасти… Не ми е удобно…
– Гласът ти е все едно някого или вече уби или смяташ – каза Десислава спокойно.– Пак ли концерт устрои?
– Не концерт… Моноспектакъл! Евтина постановка! Режисьор – егото му; декор – моето палто̀…
– Ех ти знаеше кого избираш бе Ива – въздъхна Десислава.– Вечно прощаваш всичко… После сама страдаш…
– Мислех че ме обича – тихо каза Ива.– Поне малко… Поне като човек…
– Той обича само себе си! И TikTok! Между другото лайкнал е видео където някакво момиче по бельо прави сирници сама!
– Аха – затвори очи Ива.– Е поне към домакинството клони…
– Слушай имам идея: хайде днес да се видим! Без оплаквания! Просто ще поседим; ще изпием по чаша вино; ти ще разкажеш; аз ще слушам…
Имаш какво да споделиш!
– Добре – въздъхна Ива.– След шест мога…
Той ще е на фирмен купон…
Щели там да им дават по халба и чорап с логото им…
– Перфектно!
Аз ще ти подаря чорапи!
Без лого!
Смислени!
